ПАМЕТ ЗА СТРАДАЛЦИТЕ

Уважаеми читатели, преди около два месеца изпратих отворено писмо до общинските съветници с една идея, свързана със апокалипсиса от 1928 г., когато на 14 април, Велика събота, малко преди обяд, силен земен трус с център седем-осем километра северозападно от Чирпан разтърсва града и околните му села. Четири дни по-късно на 18 април вечерта друг силен трус с център близо до Пловдив довършва разрушенията, които първият трус започва. Нека да си припомним основното от писмото: „Спомняйки си за тези злочести събития, много наши съграждани задават въпроса защо няма паметник, който да увековечава паметта на тези страдалци? Нима техният живот си отиде напразно, безсмислено, че да няма нищо, което да ни напомня за трагедията?! Нима тези хора не са наши съграждани и достойни чирпанлии, на които сме длъжни да отдадем синовна почит?! Но, има и едни други хора, за които също няма паметник. Става въпрос за тези, които съградиха от руините Чирпан отново, за тези, които с лишения и мъки, с колосален труд, без да пестят сили и средства, направиха така, че Чирпан да „възкръсне“ и да стане силен и богат град!“.

Обърнах се към общинските съветници, защото те имат правомощията да решат дали в Чирпан да бъде съграден паметник на жертвите на земетресението от 1928 г., както и да бъдат почетени подобаващо всички, които въздигнаха Чирпан от разрухата. Надявах се, че комисията с председател Добринка Димова ще вземе официално становище. За съжаление, това не стана! По този начин, все още, не ясно ще има ли паметник, посветен на земетресението от 1928 г. или не. Нима градските старейшини не искат да почетат паметта на наши съграждани, отишли си без време или да отдадат заслуженото на строителите на новия Чирпан?! Надявам се това да стане на едно следващо заседание, за което ще продължа да настоявам.

В заключение, ще дам един пример. През март 1977 г. Свищов е разтърсен от силен земен трус, при който загиват стотици. В памет на тези жертви има съградени два паметника. Нима ние не можем да го направим?! Необходима е само малко воля…

Георги МИЛАНОВ