Българинът разбира от всичко! От това, за което е учил и което му е работа. И най-ама най-вече разбира от това, за което никога не е учил и въобще не му е работа. Толкова много разбира, че и без да го питаш за съвет и мнение по някой въпрос, от която и да е област на човешкото познание, той ще те образова, ще те "светне" по темата. Особено пък ако темата е свързана пряко или косвено с едно от 5-те неща, от които разбира всеки българин...

Първо нещо: ФУТБОЛ

Пфу, отдавна да сме ги задминали! Всички накуп - Бразилия, Аржентина, Италия, Германия... Да сме ги задминали всички световни футболни сили и да ни дишат прахта по брой на спечелени световни, европейски, олимпийски, балкански, клубни, мъжки, женски, юношески, детски и всякакви титли. Ама никой не слуша целокупния български народ, който хубаво му казваше на Димитър Пенев, после на Христо Бонев, на Пламен Марков, на Христо Стоичков и на всички треньори - да направят не така, а иначе отбора. Схема 4-4-2!? "Къде си тръгнал с тая схема бе, гипс?! Пусни ги 3-5-2-с наситена полузащитна линия, с атаки от дълбочина, през центъра и по крилата. Мартин Петров го сложи по-близо до Бербатов, за да няма луфт между халфова линия и нападение... Е, толкова ли е трудно да се сетиш?! Всички хора, даже и жените, виждат как трябва да се подреди отбора, а оня дръвник - треньорът, блее!"...

Виждате ли колко много разбирам от футбол? А дочувам и как целият български народ заедно с мен крещи пред телевизора на 2-3 ракии, възмущавайки се: "У-у-у, боклуци, така ли се играе футбол, бе?!"

Второ нещо: ПОЛИТИКА

Всеки българин може от нищо друго да не разбира, но от политика разбира. И най-много я разбира, когато е вкъщи, на масата, пак на 2-3 ракии пред телевизора, където много лесно сваля правителството, сменя министри, бори се с корупцията, с инфлацията и обяснява на жената и децата: "Те така трябва да се управлява!"

Трето нещо: ИСТОРИЯ

Веднъж проявих неблагоразумието да извадя учебник по История на България, докато пътувах във влака за София. Исках да преговоря някои неща преди изпита, който имах в Университета... Груба грешка! Още щом извадих учебника, привлякох като с магнит погледите на цялото купе. И неусетно мълчаливите ми спътници, които бяха затворени в себе си или дремеха, сега отвориха устата си. Разбрали, че съм студент по история, всички се надпреварваха да ми задават въпроси. Превърнах се в епицентър на научен спор, който постепенно преминаваше в махленско надвикване с използване на всички характерни за този жанр нечленоразделни изразни средства, граничещи с истерията и физическата саморазправа. На всеки един зададен въпрос имах само времето да си отворя устата и да изскимтя първата гласна или съгласна на отговора, който съм подготвил. Останалата част от отговора се вземаше с взлом от устата ми и се разкъсваше на парчета от хищната глутница самозвани историци. Те имаха готов отговор на всеки въпрос и не пропускаха да ми обясняват, че "В Университета не преподават Историята такава, каквато е!" И говореха така убедено за събития, случили се преди векове, сякаш те лично са присъствали на тях... Пили са по чаша вино с хан Крум след победата му над император Никифор! Та какво разбирам аз?! Някакво си студентче по История!

Четвърто нещо: АВТОМОБИЛИ

Да не ви се случва някога да ви изгасне колата насред кръстовище и да не иска да запали. Кибиците веднага се събират. И всеки започва да дава компетентно мнение... "От карбуратора е!", "От водната помпа е!", "От стартера е!", "От свещите е!", "Запушена дюза!", "Дефектирал стъпков мотор на моноинжекциона!", "От акумулатора, от генератора, от ангренажния ремък..." Валят от сложни по-сложни автомонтьорски термини, които са от убедително по-убедително аргументирани, че точно те са повредата. Но колата не пали и не пали! Стои насред кръстовището, предала Богу двигател! И никой от всичките насъбрали се автомобилни капацитети не се сеща да бутне малко и да ви помогне да мръднете колата от кръстовището, докато дойде "Пътна помощ".

Пето нещо: МЕДИЦИНА

Българинът все повече боледува и все повече умира. Една от причините за този печален факт е именно, че българинът разбира много от медицина и вместо да ходи на лекар, се самолекува. Логиката на самолекуването е желязна: "Лекарят ще ми каже, че имам грип, което си го знам и без да ми го казва той! Само ще си изгубя времето да вися пред кабинета му, да платя потребителска такса и накрая той да ми предпише някой безбожно скъп антибиотик!" И тази логика на самолекуването непрекъснато разширява диапазона на своята валидност и действие, превръщайки се в манталитет и здравна култура на цялата нация. Така последствията от това отношение към личното здраве все по-често са фатални... Но това е много трудно за разбиране!