Толкова отдавна, че ми се вижда в друг живот, имаше един даскал по литература. Та той преподаваше много ентусиазирано на своите ученици класическия роман на Антон Страшимиров „Хоро”.
Само да припомня за по-младите, с два реда, някои мигове от романа. В него войска и полиция „клаха народа си, както и турчин не го е клал”. А в болната, параноична глава на един управляващ политик се раждаха идеи за масови, хилядни екзекуции в името на държавата. И неговият мащабен замисъл бе охладен само с аргумента, че ако избиеш и унищожиш обикновените хора, „няма кой да плаща данъци”.
Та даскалът бе кръстил своя урок за романа „Вечната пропаст между управляващи и народ”. Естествено, намериха се бдителни „граждани”. И учителят бе извикан на червеното килимче в кабинета на началника. Там кротко и благо се опитаха да го убедят, че такива формулировки не са подходящи. Че нали има „демокрация” и „граждански мир” и нали „нашите” (тогава СДС) са на власт! Ама жилава, упорита се оказа учителската душа, не канд ...