По пътя на една опустошителна човешка мисъл
„Ние не даваме природата като наследство на нашите деца, ние я вземаме назаем от тях. Ето затова трябва да я съхраним такава, каквато се е родила.”
Олово, кадмии, кобалт, антимон, бисмут, живак, арсен не са просто имена на химични елементи. Това е част от „болката”, която хората причиняват на земята.
Свивайки двете си шепи, пълни със студената изворна вода от един ручей, се замислих за множеството замърсени водоеми. Последствията от разрушителната сила на човека и неговия разум всекидневно доказват, че ние не умеем да се радваме на природата и нейните богатства. Ето за това с нелека задача са натоварени еколозите.
Стремеж към нещо по-добро ли? Стремеж ще е тогава, когато престанеш да рушиш, драги читателю, когато станеш отговорен към това, което ти е дадено, като го пазиш. Ако не можеш да го опазиш, то тогава не го разрушавай.
Чух как земята плаче. Прошепна: "Спасиш ли мен, спасяваш и себе си." Всеки ден еколозите приканват хората да се включ ...