Методи за разкопаване на некропол

Погребалните обичаи по българските земи през Халколита

От началото на развитието си човечеството е претърпяло ред промени - смяна на климата, ледников период, промяна на нивото на морските басейни и пр. Във всяка една от епохите, в които е живял, човекът е оставил своята материална култура. Днес тази култура достига до нас благодарение на археологията (αρχη; λογος). Като част от археологическата култура (АК) материалната култура помага на археолозите да възстановят местоживелищата, оръдията на труда и пр. , с които са си служили древните хора. Дефинирането на АК не може да стане точно, защото за различните култури тя е различна. Трябва при определяне на АК да се търсят връзките между намереният артефакт и етнокултурните, антропогенните и географските фактори. При откриването на скелет в гроб може да се разберат, по инвентара  , по местоположението на скелета и начина на погребване на тялото, погребалните обичаи и ритуали, които е имала конкретната етническа група (АК), а оттам и за нивото на културно развитие, до което е достигнала. Goodwin (1945) изразява мнението си, че позиционирането и ориентацията на тялото е свързано с обичаи и разпространение на култа към мъртвия, но според Ucko (1969) тази интерпретация е рискована. Harrisson (1957) пет пределно различни вида погребения в Great Cave of Niah, Borneo. Еволюционният път на развитие на погребалните обреди е посочван от различните изследователи в своите публикации.

Разкопаването на даден обект не би успяло без предварителна подготовка и събиране на подходящ екип от специалисти. Единият етап е т. нар. кабинетна работа, където археологът се запознава с излезли вече публикации за дадения обект. Другият етап е събирането на подходящ екип от професионалисти - археолози, антрополози, геолози, епиграфи и пр.

Прави се интервю с възрастните хора, за да се запознае археологът със знанията им за техния край и се определя района, където ще се извършва археологическата дейност. Преди започване на същинските разкопки е необходимо да се състави план - квадратна мрежа с цел равномерно разпределение на работния терен и точното ситуиране на намерените артефакти. Местонахождението на костните останки може да реши някои проблеми. По типът могила е много вероятно да се определи периода на погребението. Разположението на костните останки също може да даде полезна информация. При един скелет най-вероятно става въпрос за ритуално погребение. Разхвърляни или на куп скелети говорят за масова болест, клане, жертвоприношение.

При проява на първичните белези на разкопаване на гробно съоръжение (промяна на цвета на почвата, поява на кости от скелета), следва внимателно да се почисти пръстта от отделните фрагменти с фина четка или лопатка. От важно значение е да не се наруши целостта на костния материал. Проверява се внимателно дали има допълнителни кости, които да са към основните. След разкриването на костите е необходимо те да бъдат подсушени на сенчесто и проветриво място. След тези процедури се счита, че костният материал ще е достатъчно здрав, за да издържи на почистването. Тънкостенните части трябва да се почистват с особено внимание. Ако позата позволява, очните орбити трябва да се почистят. Ушните канали трябва да се почистят с памучна тъкан или с друг подходящ материал, за да не се загуби слуховата област на черепа. Има случаи, когато дори и тези дребни костици предоставят ценна информация.

След приключване на разкопките, а даже и по време на тях, археологът трябва да събира необходимата  нему информация, за да може максимално точно да документира обекта, предмета и пр. В.Ф. Генинг(1989) разделя йерархично археологическите обекти в три категории: артефакт - артеклас - артекомплекс. След преразглеждането категориите остават: артефакт - признак за конкретен погребален паметник и артекомплекс - съвкупност от функционално и социално еднородни останки. Средното звено - артеклас - образува йерархическия ред в зависимост от конкретния случай. На места артекомплексите и артефактите също могат да изменят положението си, но те винаги остават степенувани (Генинг,В.Ф. 1990 с.41). По съществена информация може да се получи след класификацията на артефактите и артекомплексите (Приложение 1).

Информацията, която можем да получим при разкопаването на халколитен некропол, дава доста ясна представа за редица страни от духовния живот на праисторическия човек, на първо място за неговите вярвания в задгробния "живот" и отношението му към мъртвите (Тодорова, Х. 1986 с.193). По предметите, които биват намерени като инвентар на мъртвия (медни брадви, керамика и пр.), може да се получи информация за социалното положение, което е имал приживе мъртвия. По големината на костите може да се определи възрастта, на която е починал човекът (Йорданов, Й. 1999 с.50). Информация може да се получи и от позата, в която е намерен скелета (свит, седнал, по гръб). Същият скелет е ориентиран по географските посоки на света, което може да разкрие част от вярванията в задгробния живот на праисторическия човек.

Една от водещите части, която прави впечатление, е разположението на некрополите спрямо селищата. Проучените досега некрополи в Североизточна България - Русе, Девня, Кубрат, Виница, Дуранкулак, Голямо Делчево, Поляница и пр. дават възможност да се проследи известна закономерност. Прави впечатление, че когато теренът позволява, всички некрополи са с ориентация на запад от селището (Овчарово, Поляница, Голямо Делчево и пр.). В случаите с некрополите на наколните селища край Варна и Девня е трудно да се определи ориентацията им, но и за двата обекта западната посока е твърде вероятна. При това не се избира само посоката, но и теренът, на който да бъде разположен некрополът. Обикновено това е малка височинка или гърбица на древен рид, днес почти заравнен от наноси, т.е. теренът е бил подбиран на базата на същия принцип, на който е определяно и мястото на поселението. От тези наблюдения може да се заключи, че халколитното население е гледало на некропола дословно като на "град на мъртвите" (Тодорова, Х. 1986 с.193).

Вярата в задгробния живот намира отражение и в погребалния инвентар - в повечето от гробовете са открити погребални дарове. Преобладаващата част от тези дарове се състои от съдове, в които вероятно е била поставяна храна. Те са полагани при погребенията на най-малките деца. Често, когато крехките детски кости са изтлели, тези съдове остават единственото свидетелство за извършен погребален акт. При възрастните индивиди, обикновено съдовете са 3-4, но в един гроб на мъж от Дуранкулак те наброяват 18. Съдовете са поставяни на различни места около погребания. Очевидно количеството и качеството им се е определяло от общественото положение на индивида. В съзнанието на халколитния човек тези съдове са имали задачата да служат на мъртвия в "отвъдния свят". Археологическите проучвания позволяват да се установи, че древният човек е осъзнавал символичността, дори фиктивността на този вид погребален инвентар. Съдовете, открити във всички некрополи, са отлично изработени и богато украсени, но съвсем слабо изпечени. В резултат на това се откриват почти напълно разложени в пръстта (Тодорова, Х. 1986 с.194).

Заедно с мъртвите са били поставяни и най-необходимите им оръдия и оръжия: бойни брадви от рог, брадви-чукове, клинове, длета, игли и други изделия от мед; каменни теслички, рядко лъкове  и стрели, кремъчни ножове и прочее. Те обаче не изобилстват и далеч не обхващат  всички сфери на човешката дейност. Брадвите често са със съзнателно притъпени остриета, кремъчните пластини - счупени. Създава се впечатлението, че в представите на халколитното население "отвъдния свят" не ще да е бил място за усилен труд, а по-скоро място за заслужен отдих (Тодорова, Х. 1986 с.195)(Таблица 2)

Анализът на проблемата за методите, използувани при разкопаването на некропол, дава основание за някои обобщения. Не трябва да се пренебрегва факта, че в повечето от случаите след разкопки не остава некропол. Така че археологът, отговарящ за обекта, трябва много стриктно да ръководи разкопките и документацията, защото при немарливост може да не се разбере никога историята на гроба и на погребания в него. Обектът и артефактите трябва да бъдат много внимателно проучени и документирани, за да не се стигне до посочените по горе неприятности. Трябва да се извърши проучване на всеки един детайл от некропола, без да му вредим умишлено или от немарливост, защото целия обект е част от АК на района и ще помогне за цялостното и определяне.

Библиография:

1. Brothwell,D.R.  1981. Digging up bones. (3^rd ed.), Oxford University Press

2. Brothwell D. and E.Higgs 1971. Science in Archeology. /2^nd ed. Reprinted/,Thames and Hudson

3.Генинг В.Ф.  Е.П. Бунятян  С.Ж. Пустовалов Н.А. Рьιчков. 1990 Формализованно-статистические метод в археологии/анализ погребальιх памятников/.Наукова думка , Киев

4. Йорданов,Й.А. 1999. Практическа антропология за археолози (2-ро изд.). София, Булкар.

5.Тодорова,Х 1986 Каменно-медната епоха в България С