Jul 17, 2009, 8:45 PM

Полетът на соколите 

  Podcasts » Travel novels
1488 0 6
1 мин reading

          Събота,  късен предиобед. Малко пече, но приятно. В 10.30 със Симчо пием кафе в центъра на Габарево. Групата от Раковски каца след половин час. Бате Наско акостира последен, с шест дами. От малък си е така игрив, как ги омайва, чудна работа!

          Колите подреждаме като аптекарски шишета до барата на пет километра от селото. Нагърбваме раниците и бегом нагоре!

          Тринадесет лалета, на всеки твой баир. Шарени сме, по пол, възраст и професия. Без да се напъваме, стигаме тереска с чудесна гледка към върховете, наметнати с бял кожух. Пролет, ама горе си е още зима.

            Почиваме често, някои от групата така бърболескат, че трябва да поспираме. Иначе рискуваме да ги видим как се давят в смях и сълзи.

            Хималаите ме сближават със Зори, достигнала тези митически за планинарите върхове. Готов съм да нося раницата й до хижата. Тя пък се удивлява от контраста между бялата ми брада и бързата стъпка.

             Обядваме около 15 часа в столовата на Соколна. После катерим няколко баира, за да се поразтъпчем в снега. В 19 часа сме отново по масите около печката. До полунощ. Танци, манци, Шатовалон. Всичко по реда си.

             Рецитираме Дамян Дамянов, после Петя чете на прима виста мой разказ. Не само чете, а прави толкова точен, ясен и съдържателен коментар на написаното. Сигурен съм, ако издам книга, първия брой на нея ще подаря, и автограф ще сложа.

             На сутринта пием чай, кафе, ядем кой каквото има. Снимаме се пред хижата с Ванката - хижарят наш и се суркаме надолу.

              За час и половина сме на барата. Качваме се по конете ( колите ) и се накачулваме в лятната градина на заведението в Габарево, което има най-висок рейтинг. Но не сред циганорите, които щъкат безгрижно навсякъде. За тях остава местната кръчма с интериора отпреди демокрацията.

                 След два часа хапване, пийване и леко прозяване групата от Раковски изпълнява традиционния си ритуал. Лицеви опори на селския площад.

                 С обещания за скорошни срещи по чукарите се разделяме, някой ронят кротки сълзи, но за кратко. Защото е пролет, задава се лято, а полетът на соколите продължава!

 

 30.03.2009                                   Любомир Николов

© Любомир Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ( Мария Табакова ) , много хубави спортни лагери се провеждаха в твоя град преди години. Спартак-София, това беше отборът ми по лека атлетика.
    Поздрави и на теб, прочети за връх Ботев.
  • Ех, ти сладкодумецо! Природата е моята любов, тя е тази , която ме спасява и безкрайно обичам такива разкази...много чистота има в тях и издигане над дребното.... Специални поздрави за човека с планинско сърце!
  • ( Мария ), сигурна бъди! До дойде това време, ще измислим нещо. Благодаря ти за подкрепата. Поздрави. Човече, усмихнато!
  • Любо, нали няма да забравиш и мен за автограф? Поздрав!
  • ( Павлина ), тези думи не може да не ме радват. Ще стане, така ми казаха от издателството, и аз чакам. Какво да ги правя, професионалисти!
  • Когато издадеш книгата, аз ще съм на опашката за автографите.
Random works
: ??:??