Feb 3, 2010, 3:22 PM

Приказно дело (Майките срещу Пепеляшка)

2.6K 0 9
3 min reading

 

Искам да съдя и Пепеляшка, и Снежанка! За злоупотреба с власт и нанесени морални щети. Като доказателства към делото прилагам няколко приказни истории и съжденията на дъщеря ми, а за свидетели призовавам трите прасенца и седемте козлета в качеството им на едни от малкото приказни герои, които имат жива и здрава майка до самия край на историята.


На мен ми е ясно, но в същото време и ми е все едно, че Снежанка и Пепеляшка са просто „бушони” на господата Грим. Явно от древни времена съществува практиката разни братя да се замесват в разни тъмни афери. Обаче, фактическите извършители „гърмят” първи.


Обвинението:

На крехката възраст от три години и девет месеца, родната ми дъщеря установи, че има сериозен проблем. Детето заключи, че не би могло да стане принцеса, не и докато аз - майка ù, съм жива. Снежанка нямала майка, Пепеляшка нямала майка, станали принцеси и имали принцове...


Как, питам как, уважаеми дами и господа, да го приемам аз това?Да се радвам, че детето е наистина умно, или да се опитвам да я убедя, че не е вярно, че може и с майка? Какви примери да дам? Детето просто има право.

Загледах се и се зачетох. Доказателствата в подкрепа на обвинението:


Палечка? Родената от семе не много популярна принцеса изобщо няма биологични родители, а много подобна на мащеха майка, която дефакто е посадила семето. Дребосъчето избягва и в крайна сметка, съвсем само, след много премеждия става принцеса и намира един готин елф - принц.


Красавицата Бел от „Красавицата и Звярът”? Има баща и ни следа, ни дума за майка. Става ли принцеса? Става.


Малката русалка Ариел? Бедната опашатка има баща крал, чийто образ е ключов за историята, но... явно в морския свят русалките се раждат без майки. Тази въпросната успява да стане принцеса точно два пъти за една и съща приказка...


Снежанка? Пепеляшка? Има ли смисъл да ги обсъждаме? Те и техните зли съдби са част от всяко детство, част от всеки момичешки копнеж. Преди години и аз исках да съм Пепеляшка, но просто много харесвах балната рокля, не ми беше минало през ума това, което мина през този на дъщеря ми.


Каква е тая практика да се лансират принцеси полусираци, какви са тия бащи, дето неизменно се женят за някакви чудовища, какъв е тоя приказен свят, в който образът на майката е лице на мащеха, която крещи, експлоатира детски труд и профуква семейното имане за два до четири дни?


Мога ли аз да обясня на моята наследница, че Пепеляшка се опитва да я възпитава във висок морал и дълбоки ценности, да ù покаже как с труд, търпение и много воля всичко се постига? Мога ли да ù обясня, че така наречената „поука” е важна, демек бъди добър на всяка цена, а превръщането в принцеса накрая е просто компенсация...? В приказките доброто винаги тържествува и ако сега бях малко по-положително настроена към тях, щях да кажа, че всичките героини-сладурани просто идват да покажат, че вярата в собствените сили е всичко, любовта е всемогъща и какво ли още не, но няма да го кажа. Детето е дорасло, за да оцени привлекателността на образа на принцеса, но от друга страна не е дошло времето, когато ще усеща поне за какво иде реч в контекста и докато това е така, ще гледа приказки и ще вярва, че майка ù е един от най-сериозните ù проблеми.


На мен, ако не ми се чака, бих могла да предложа други приказки, в които хем има майка, хем всичко свършва добре, но... В голяма част от тези приказки липсва баща или става дума за прасета, кози, котки, кучета и всякакъв друг вид говорящ добитък. Ще започне ли дъщеря ми да иска да бъде коза? Прасенце? Би ли заменила стъклените пантофки с копитца?


Не се прави така, уважаеми господа Грим, и вие, г-н Перо, не се прави така! Хиляда години да си продавате историйките за сметка на горките майки. Понеже Вас Ви мързи да ни изграждате образи, на Нас ни организирате погребение някъде между първото и четвъртото изречение... Как си го представяте? Имате ли идея, че днес ще трябва да я изпера, да я изгладя, да я нахраня, разходя, изкъпя, приспя... а след това ще трябва и да се гръмна, за да ù сбъдна мечтите...


Кофти времена, казвате... Слабо развита медицина, никакво здравеопазване... Умират при раждане, к’во да ги правиш...!?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Янчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е направо ме остави с отворена уста, много хубав стил на писане имаш!
  • Прочетох с огромно удоволствие! Браво! И аз не бях се замисляла върху тази тема. На три години моята дъщеря ме питаше как се раждат бебетата, ама да не съм и обяснявала как излизат от коремчето на майката, защото това и било ясно, да съм и обясняла как влизат там. Страшни любопитковци!
  • статията е страхотна! поражда у мен много въпроси, например:
    1.защо,като бях малка,мама не ми разказваше за това кои са братя Грим и Шарл Перо?
    2.кой решава кое в приказката има буквално значение и кое - метафорично?
    3.защо "да бъдеш сирак" не може да има метафорично значение?

    както във философията така и в религията границите между идеално и реално не са много ясни и според мен така трябва да бъде. Не е случайно,че Бог е нещо отвъдно и същевременно целият свят е пропит с Бог. И Християнството ни учи на това - Доброто хем е нещо съвършено, хем всичко сътворено е добро.
    това, което искам да кажа е, че човек е нещо добро, но не си е самодостатъчен - и това е, на което приказките ни учат, дори да не ги разбираме. Как да направим връзката между тези две неща? Как да примирим това, което искаме да бъдем и това, което сме?

    п.п. "да бъдеш сирак" може да означава: да разчиташ на себе си в трудни моменти; мисля че, всеки родител би желал да научи детето си на това
  • Прекрасна статия! Но какво да се прави! Преди няколко години в някое списание бях чела, че на децата трябва да се четат приказки, едва когато навършат 9 (голямо разминаване). Така или иначе не разбрах и не разбирам, дали децата имат нужди от приказки или не, дали тези приказки - уж с красив край, а пълни с трагични образи, са полезни. Дали развиват имагинативно мислене в децата въобще. И аз бих ги осъждала - посочените автори. А какво би трябвало да направят майките, да си позволят на децата да гледат още по-глупавите анимационни филми, които бъкат сцени с (позволено) насилие - как се трепат мишки и котки, как някои герои, борейки се със силите, използвайки насилие, побеждават. Още много неща трябва да осъдим. Не може в някаква продукция, която е създадена специално за децата да съдържа елементи на някакво насилие.А после се чудим и се маем, защо новата генерация била агресивна - само това е отговорът!
  • Ха-ха-ха
    Още една сродна душа, която смята, че най-развращаващата литература са приказките!
    Ето затова чета с такова удоволствие всички прекрасни "салати" от приказки в сайта( и в Поезия има доста добри "рецепти"