Когато истината за теб самия се различава от теб самия, е трудно да приемеш факта, че през целия си живот си грешил относно себе си. Когато някой ден не получиш това, което си си мислил, че заслужаваш и когато някой ден някой ти покаже, че не си толкова добър, колкото си си мислел и когато в същия този ден решиш да повярваш на този някой, тогава започваш да приемаш действителността такава, каквато другите я виждат. От главно действащо лице се превръщаш в статист, готов да изпълнява безапелационно всичко, което се очаква от него. Истината е, че ти сам се понижаваш в тази роля, за да можеш по-лесно да се внедриш в обкръжението на онзи "някой", който не те прие такъв, какъвто ти се искаше да те приеме. И в това негово общество, където всеки е някой и никой не е Той, ти ставаш същият като тях.
Когато откриеш в избледнелия албум на съзнанието си спомени от старото ти аз, се сещаш за опияняващата заблуда, в която си живял, сещаш се за това, колко много надежди си имал, колко много си искал д ...