Тъжно и неспокойно е в Душата ми пред прага на Коледните празници, пред Новата 2009 година!

   Гневно и озлобено е в Душата ми от наглостта на управляващите ни да си гласуват 13-та заплата!

   Мрачно е, тъмно е  в Душата ми пред неизвестността от Световната криза! Влажно и мъгливо е в Душата ми пред несигурното утре!

   Крещи и вие Душата ми за болните български деца, чиито родители нямат пари за лечението им!

   Стене от болка Душата ми за бедните пенсионери, които просят по ъглите около бляскавите витрини!

   Тревожно и смутено е в Душата ми за тези български младежи, които са спинозни, наркоманизирани, алкохолозирани, пребивайки до смърт себеподобните си!

   Гладна и жадна е Душата ми за добра дума, за добро дело, гладна е душата ми за хуманна постъпка, жадна е за християнско милосърдие!

   Жестоко студено е в Душата ми, която мръзне и зъзне от гняв, от недоволство и несъгласие, от безсилие и беззаконие, от безправието в милата ми България, но... една Душа нищо не постига, трябва хиляди, милиони гневни души... но... "хайде да разваляме седянката" - ха-ха-ха!!!