Религията
Днес си припомних едни думи на Джонатан Суифт, които гласят:
,, Има точно толкова религии, колкото да ни подтикват да мразим, но не достатъчно да ни накарат да се обичаме помежду си. “
Нещото, което ми направи впечатление е, че въпреки, че тези думи са изречени, някъде началото на XVIII век, те са напълно съответстващи на обществото ни и днес.
Явно през всичките тези години сме се променили само външно, но не и духовно.
Забелязал съм, че много хора се оправдават с религията, всеки път когато водят воини, лишават права или просто налагат тяхното мнение.
Те, както и хората, които ги следват явно са забравили, най-важните `и предания, а именно любовта, семейството и доброто.
Като се замисля, повечето от тях не, че са забравили тези най-светли неща в живота.
Тези изчадия просто не искат да си ги припомнят, защото ако това стане те няма да могат да изпълнят извратените си планове, след обявяването, на които, обикновено е гордо стояща репликата „това е в името на религията“.
Рядко техните привърженици, повечето, от които принудени, се питат:
„ Това ли е религията, която аз познавам или просто преувеличени извадки на някой болен мозък? “
Като казвам рядко, наистина рядко този въпрос минава през главите на хората.
Те, заслепени от гръмките думи на техния „лидер“, се оставят, като марионетки в грабливите му нокти.
За радост или за тъга, има хора, отговорили си на този, така труден въпрос, но същите тези хора сякаш се страхуват да отбият от стъпките на техния „водач“, често водейки ги, единствено, към собствените си интереси.
Религията не е една права пътека по, която можеш да вървиш, без да се замисляш за следващата стъпка.
Тя е пътека с изключително много разклонения и вярвания и всеки я разбира според общността, в която живее, житейския си опит, зрелостта си, мнението му за живота, неговите ценности и мечти.
Религията не е закон, нито право. Тя не е изречение с еднозначен смисъл.
Религията, нито може да се види с очи, нито да се чуе от уши, тя може единствено да се почувства от не кое да е, а единствено от твоето сърце!
Затова мили, хора, другия път, като нещо не ви хареса в стъпките на вашия „лидер“,каквото и име да носи той, просто не чакайте и отбийте от неговия път, защото само така ще намерите вашия!
© България Свободна All rights reserved.
И прочети дали "случайно"на Никейския събор не са пребили с камъни несъгласните с приетите догми.