Руска рулетка

Чакайте, Господин Депутат, не ме хокайте! Вярно е, не съм от Вашата партия, но за мен всички сте еднакви... Знам, не трябва да ги дрънкам тия, но Вие кажете - при кого от малката пенсийка да се оплача? Kой за немотията ми да чуе... Не ви интересува, ли? Той и колегата ви, ония с бирения корем, вчера от кабинета си с тези думи ме натири. Изгони ме, Ви казвам, че и ме се блещи насреща: "Ти знаеш ли колко са като теб? Ако вземем на всеки пенсията да увеличаваме, къде ще му излезе краят!" 

           Ето, за това съм тук, белким Вие помогнете... Какво, не можете... А откъде пари за лекарства да намеря? Аха..., тото да играя и да си тръгвам за там, откъдето съм дошъл? Ама аз го правя..., на руската рулетка залагам... Каква рулетка, ли? Ами тази, която от седмица разигравам. Така де, и аз като другите. Не, не са щуротии, то виждате ли, те там в моята панелка всички от беднотия са се побъркали. Късмета си като нещо загубено дирят. Едни за лотария - като луди билети купуват, други покер играят, трети - в бингото столовете търкат... Глупости, ли? Не са глупости, господине...,че то живот ли е на студено да се будиш и наоколо все мизерия да гледаш...

          Тръгвам, Господин Депутат! Аз за рулетката щях да кажа, а Вие към вратата ме дърпате. Ако искате да знаете, той, барабанлията, никога не отказва... Какъв барабанлия, ли? Ами, пищовът, на който барабана въртя и като на рулетка  с живота си играя... Как кой живот?... Първо моя избрах, ама като погледнах Шаро - от кльощав по-кльощав. То на куче на мяза. Рекох му, като на човек му хортувам, „Хайде, Шаро, досега късмет си нямал, та сега да видим." Натискам аз спусъка и... щрак. Само толкова. Брей, късметлия куче излезе.

           Какво, да седна ли ме каните? Ами ще поседя малко, че то след този случай на Цеца, съседката, пуделът се помина. Ядосва се, кълне и мен проклина. "Тази твоя игра на късмета солено ми излезе, сега без Попи какво ще правя!" Натъжих се, без вина виновен излязох. После вкъщи не мога място да си намеря. Пищовът вадя и към мен го соча. Защо само на хората да преча... Натискам... и пак нищо, само щрак се чува. И докато се чудя от къде и аз тоз късмет извадих, комшийката започна да вие. Мъжът ù, да го прости Господ, се поминал. Ей тъй, от старост, дошло му времето, но те в панелката пак мен набедиха...

           А, че то кафенце момичето носи! За мен ли е? Ей, браво. И благодаря ще кажа. Нямаше нужда, но щом сте се погрижили... Че то, както е тръгнало - не може нито на Вас, нито на поп човек да се оплаче. Може би утре трябва да ида и при другата партия. Да пробвам... Мисля и пищова да нося, и колегата Ви за една игричка да питам? Така де, ако му е омръзнал животът, късмета си да  опита. Ама, чакайте, защо пребледняхте? Че и по телефона звъните? Защо  викате полиция? Аз се пошегувах, а и той, барабанлията, само прилича на истински. Пластмасов е, за деца е правен. И единствено, от време на време щрака ли, щрака.