Вчера на митичния „Анфийлд” изигра последния си мач една от големите клубни легенди. Но изпращането на великия Стиви Джи – спортсмен, който записа името си в историята на „Ливърпул”, на английския и световен футбол, бе съпътствано с доза доловима горчивина. И тази недоизказана, но осезаема печал в публиката на стадиона и милионите пред телевизионния екран маркира негативните тенденции в Премиършип напоследък.
Най-напред в съзнанието на стотиците хиляди фенове остана съмнението дали „почетното пенсиониране” на клубната емблема все пак не е прибързано. Стиви, подобно на доста други легендарни футболисти, можеше да помага на любимия отбор още няколко сезона, макар и с включвания от резервната скамейка или с появи в ключови моменти на важни сблъсъци. „Възрастта не е порок” нито в живота, нито във футбола. Затова плеада велики футболисти-ветерани играха до преклонна футболна възраст във Висшата лига и буквално и нагледно предаваха на младите от своите опит и умения. И често караха футболния ...