Аз съм студентка в чужбина.
Една от хилядите, избрали да получат своето образование извън границите на родината.
Една от хилядите, изправили се пред един коренно различен и уреден начин на живот, предлагащ им сигурност във финансов и личен план.
Една от хилядите, които си задават въпроса: „Ще се върна ли отново тук?“
Да уча в чуждестранен университет, се превърна в моя мечта преди години. Исках да опозная нови култури, да получа качествено образование, да видя света през непозната призма – и да се върна. Да се върна тук, в Родината, да живея, да работя и да дишам тук. Тук, където съм родена, където съм направила първите си стъпки, където за първи път съм казала „мамо“, където съм срещнала първата си любов и където съм познала болката на разбитото сърце. Исках да се върна тук, където се намира моето семейство; тук – защото това е моят дом. Защото „тук“ ми принадлежи и аз принадлежа „тук“.
„Исках“.
Използвайки миналото време на този глагол, загатвам за дилемата, която ме вълнува, обърква ...