Защото всяко действие и последствие има не само правна, а и морална страна.......
Изхождам от въпроса за морала не от гледната точка на седерасти, герберасти и прочее евроГейски получовеци. А от позицията на образования  българин, който търси поне един достоен политически лидер. Сидеров не изглеждаше "позьор". Говореше искрено, с ораторски дар и то верни неща. Книгите му наистина са впечатляваща, вълнуваща публицистика с обоснованата си нестандартна позиция.
Въобще той афишираше себе си и партия "Атака" като "антисистемни". Хиляди хора го мразеха, но също толкова се радваха как има човек, за когото "Прави каквото трябва - пък да става каквото ще" не е празна сентенция. Плюха го, мачкаха, биха, обвиняваха, но той не отстъпваше. Или поне до един предел.
След поредица политически грешки и последната да се признае за виновен без вина Волен е вече част от системата. Разколеба се, "клекна" пред клекшопа на Цацата. Прие ролята на фразьора, който говори хубаво и правилно, но щом "ножа опре до кокала" търси унизителен компромис.
Още по-унизителни са мотивите, с които партийната телевизия обосновава постъпкките на своя лидер. Видите ли той искал "спокойствие"?! Малко е позакъснял. Или мисли да си купи "спокойствие" пак с политически сделки като съюза с ГЕРБ, съучастието с правителството на Орешарски и нефелните промени в Конституцията? Имат ли край безпринципните компромиси.....
Волен видите ли, мислел вече "различно", станал баща?! Покъртително! А в трудните години, когато го подкрепяхме и носехме негативите от това, ние нямахме ли деца? Или бяхме безотговорни родители? 
Всъщност екскурзията му до Куба бе осъдителна не защото е похарчил собствените си пари, нито защото е отишъл на вечерен плаж на Варадеро (медийните слуги понякога са доста елементарни с "опорните" си точки). Тя е неуместна с това, че вместо да гласува бюджета на страната и да разобличи истините за него, половината парламентарна група на "Атака" се затътри да празнува рождения ден на принцеса Деничка в родното и място.
Не знам дали под нейно влияние или просто заради нарастващите години Волен не прилича на себе си. Безкомпромисният, остър, красноречив антисистемен лидер се трансформира в застаряващ, неочаквано омекнал и консенсусен политически пес, който още лае, но вече не хапе.
Дали Сидеров осъзнава, че при това положение, при натрупаната умора и негативна инерция е редно да се оттегли от ръководното място и по този начин да минимализира негативите за партия с осъден официално лидер? Не, естествено! В България споменатия кокал не се пуска лесно! В собствените си очи и според думите на обкръжението от партийни ласкатели той отново е незаменим.
Дори за ужас на всички честни националисти в телевизия "Алфа" уж случайни привърженици лансират тезата Волен Сидеров да води партията още 20 години и да го наследи....... Волен-младши?!
Имаме си предостатъчно наследници на крадливите комунисти да ръководят БСП, ГЕРБ, ДПС. Всякакви "сини" реформаторски отрепки се правят на демократи и евроатлантици, ама са издънки на комунистическо-милиционерски родове.
Именно техния пример показва как идеята за семейна партия и родов клан е осъществима, но никак не е плодотворна за страната и хората.
Пред такава перспектива единственият достоен избор е Сидеров да мине вече без подкрепата на пишешия тези редове, семейството, близките му и на още доста разочаровани националисти.
А нататък съм го написал в един анализ преди почти две години: 

"Национализмът винаги ще има своето място в нашия парламент. Но ако не се вземат спешни мерки "Атака" няма да е негов изразител. "