Спомняте ли си онази прословута реклама по TV-то, където свободата е сравнявана с един не тъй известен салам, кръстен на името на вечен литературен герой. Няма да го споменавам, за да не предизвикам копелдаците от СЕМ да ме обвинят в нелоялност и навярно дори участие в зачатието на Божията майка... Свободата е ограничителна мярка, рамка да живеем според своят морал. В онемялото общество всички я смятат за вълшебство, което рано или късно ще се случи, болезнено салтомортале пряко всяка заседнала вяра, с лекота за един по-свободен, по-сигурен свят. Тази рамка е дистанцирана от вековната инерция на българина- с излаз на три морета, той няма свободата да създаде свой собствен флот и дълги години е бежанец в родината си, приел в себе си риска на половинчатата свобода. Затова и съдбата на героите му е такава- който се опита да литне над отстъпленията на волята свободно, победил и мъка, и бдение, и молитва, трябва да понесе и дългите усилия на страхливците да ги снизи в тези опити да литнат нависоко. Свободата да умреш свободен- с бяла риза и високо вдигнато чело, е химера и най-вече кошмар за народните ни герои. Справка- идолите на националната ни революция Бенковски и Ботев. Свободата е донесена на руските щикове и навярно все още е там. Приказките за руски "имперски" интереси са препъни-камък в отношенията ни и анахронизъм. Не успяха да я сломят ни национални превратности, ни една или две "тихи" демократични революции. И така до ден днешен, когато всички ние, като зрители под нейната рамка, имитиращи тяхното вдъхновение в сърцата си, канонично целуваме гилотираното дърво на иконите им на националният празник, забравяйки, че свободата да избереш кумирите си е неотменно човешко право. И трябва да го направим, преди да я превърнем в божество и мит, във фетиш, от който хукваме да бягаме с помощта на ръце и колене...
Иначе казано - и днес "На Шипка всичко... е спокойно."
© Янко All rights reserved.