Обърках се.

     Много рядко вече гледам телевизия, чета вестници, даже и не влизам във Facebook, защото всичките посочени по-горе са ми безинтересни. Притесненията ми са само, че ако има някакъв природен катаклизъм (да не ни спохожда скоро), аз няма да разбера, но при такъв проблем все ще има кой да ми каже.

     Но днес гледах телевизия, докато правих пица за сина ми, и се оказа, че след новините исках да съм чилийка, а не българка???

      За Чили на Салвадор Алиенде, Виктор Хара и Пиночет - знаех, но не знаех за духа на тези хора, който ме изненада (след всичките перипетии, които изживяха,  не погребаха -  живи - 30 човека).

    И какво, насреща от българския ми новинарски ден - Г-н Цветанов се изправя и обвинява косвено Българската Прокуратура, че не си е свършила работата, защото е пуснала на свобода Алексей Петров (не знам точно какво е направил, защото вече не вярвам, на нищо официално казано в тази държава, но ми стана толкова тъпо и грозно.  (На фона на всичкото това има хора като Яне Янев, които веднага се притичат на помощ и го канят да се възстанови в Народното събрание - не знам да плача ли, да се смея ли (не пей ми се, не смей ми се), или да се проклиням, че не правя нищо.

     В Чили се борят няколко месеца, да спасят 30 човека, обикновени хора - без да жалят средства, преоткриха технологиите - а ние продължаваме да се лъжем, че в тази държава живеят постоянно само правителство, депутати, магистрати и телевизионери - но без народ (и така 20 год.)

    Браво на Чили на Алиенде и Пиночет!