СРЕДНОЩНИ ВИДЕНИЯ

Нощта е погълнала динамиката на движението и градът се готви да заспи. Тези часове са ми любимите, защото са откраднати мигове на самота. Равносметката на цял един живот се прави точно в тези мигове. Когато сме сами със себе си и сме най-искрени.

         В главата ми нахлуват спомени и образи, населяващи сънищата. Бавно се движат кадрите, които ме връщат към детството. Всичко е някак много подредено, естествено и чисто. Усещам топлина. Обичта е проникнала навсякъде и във всичко. Чувствам се прекрасно. Скъпи образи, незабравими мигове, които вече не съществуват.

         Не. Това не е носталгия по миналото. Това завръщане е дирене на пристан от изгубената човечност на настоящето. Всеки от нас търси осъзнато или не този пристан. Да пречисти душата си.

         Кадър след кадър... Усмихвам се. В ушите ми звучи позната мелодия. Момиче. Очи. Коси. Устни. Цвете. Първата любов се е запечатала много ярко в съзнанието ми. Това взривяващо от емоции преживяване е завладяващо със своята искреност.

         После следва зрелостта. Усещането, че си силен, че можеш да осъществиш мечтите си, е много ярко. Житейският избор да се бориш и отстояваш собственото си аз, да презреш земната суета, да опиташ от горчилката на живота, да изживееш любовта и да бъдеш с открито сърце към хората е най-мъдрата философия за живота.

         И след това остава вярата и надеждата, че си оставил нещо след себе си, което ще те продължи във вечността.

         Отпушвам. И гася цигарата.