Текстове, автори, критика
Болка ли е любовта, пита 12-годишната авторка в краткото си есе и дори не прави опит да отговори на въпроса какво нещо е любовта. Защо? Могат да се изкажат различни предположения, които ще си спестя, за да я поздравя с хубавия въпрос, който задава в първата си публикация, а на мен в главата ми се въртят едновременно няколко текста в търсене на пресечната им точка. Формулирам тема за научна статия: "Текстове, автори, критика", а текстовете, които привличат вниманието ми са стихотворението: "Към Яворов" от Мойсей, статията "Опознай себе си!" от Вили Тодоров, есето "Болка ли е любовта?" от Христина и още едно стихотворение: "Постой при мен" от Веселина. Проблематиката, застъпена в тези текстове е обширна - историко-биографска, философска, любовна, т.е. става въпрос за целия диапазан на знанието. Вниманието ми е концентрирано около важния въпрос, поставен във Форума на Сайт "Откровения" за кражбата на идеи в литературата и се питам има ли някаква идея в посочените текстове, която може да бъде открадната? С други думи, когато поставяме въпроса за кражбата на идеи, аз изхождам не от сложността на въпроса, която води в блатото на благовидните размисли, а от това кои са идеите в литературата, които трябва да се развиват, поощряват, пазят. Откривам една идея, която първо, бе подценена от публиката и второ, която показва отсътвието на литературна критика, която да я открие и да я представи по достоен начин. Направен бе екзистенциален портрет на Яворов, върху което не се намери дори един читател да поразсъждава. А иначе претенциозността може да се измерва и с отношението на авторите към собствените текстове и с пренебрежителното високомерието към репликата на специалиста, който ти показва вярно направление, в което да продължиш работата си. Темата изведнъж става твърде сложна. Как може да се разреши? Общите разсъждения не биха помогнали много, освен да се изясни кой колко владее тънкостите на словото. Какво може да се направи? В литературата могат да се посочат и други автори, които изказват идеята, че критиката не може да си свърши работата, ако сведе нещата до констатации и поучения, а не е в състояние самата тя да създаде литературна творба равностойна на тази, създадена от въпростия автор. В откровение, някои мои познати автори са споделяли нещо, което се обобщава така:"Ужасно е да видиш интерпретация на творбата си, която е по-добра от собственото ти творение!" Аз бих посочил друго - прекрасно е да се прави литература, при наличието на водеща критическа школа, но и критиката, която е също литература, си има проблеми, свързани със своето утвърждаване... В тази връзка мен ме интересуват онези автори, които проявяват траен интерес към литературата и носят в себе си творчески идеи - избистрени, издигнати в публичното пространство. Когато се вникне внимателно в казаното до тук, ще стане ясно, че конкретният въпрос е свързан с работата ми с конкретните автори, които посочих вече, а отговорът се съдържа в разработването на поставената проблематика, т.е. за да направя литературна критика на посочените текстове, аз самият трябва да разработя онова, което те не са успели да направят. Нека тогава да го направим!
Сладката болка на любовта
Болка ли е любовта? Този въпрос ме изгаря и не ми дава покой, защото емоцията ми е така неустойчива, така пареща, че си мисля следното - да, любовта е една постоянна болка! Но как да приема любовта само като болка, когато тя е висшата наслада на живота. Та дори и само, когато си помисля за него коленете ми се подгъват, а сърцето ми не спира да тупти в талазите на нежността. Но в такъв случай, насладата и болката са присъщи на любовта. Добре, но как се съотнасят? Трудно ми е да ви кажа, а и аз самата искам да попитам някой, който може да ми обясни тези неща... Дали пък това нещо не е от компетенцията на любимия човек? Но как да му призная? Не! За нищо на света! Очарованието от първите пориви на любовта в мен ме хвърля в отчаяние, но изтръпвам, когато си помисля, че и любовта, както всяко нещо си има начало, но си има и край... О, не! Не мога да си представя живота без любов. Това е много жалко и затова ме интересува да си изясня дали може да се обича цял живот и как се постига това. Може би ще трябва да почета повечко литература по този въпрос?! Ще вляза в някой сайт на Интернет. Ще се срещна с други автори, които работят по същата проблематика. Да. Това е хубава идея. Вече на няколко пъти влизам в сайт "Откровения", в който много млади хора пишат по въпросите на любовта. Ще направя и аз първите си опити. Разбирам, че е трудно, но се надявам да достигна до отговор на въпросите, които ме вълнуват. Как е възможно животът и любовта да станат едно и също нещо? Каква е връзката между любовта и приятелството? Добре... Аз и сега си имам моите отговори, но какво да правя с него? Всеки ден го срещам. Вече става непоносимо! Какво да правя?
Имам публикации, в които съм разгледал връзката и различието между това да опознаваш себе си и да създаваш себе си. Правилното решение на въпроса се постига, когато съзнанието и неговото функциониране като познание се разбират и разработват като страна на дейността, доведена до саморефлективност, т.е. не всяка дейност и не всяко познание водят до самопознание. Това е изходна постановка за правилното разработване на този въпрос - създай себе си!
Зад внушението на умиление, текстът на Веселина е непоследователен и логически неправомерен, а неговата ограниченост подлага на съмнение авторската позиция за правене на актуална поезия. Всичко това може да се обосновава обстойно, но то се доказва, когато сам създадеш текст, който да преодолява посочените слабости. Това, разбира се е друга творба, която носи в себе си критическото послание. Това се постига по пътя на интерпретацията, която е авторски, творчески процес. Това аз правя чрез следния текст:
Защо едва сега си толкоз нежен,
когато сянката застана между нас,
защо допусна тоз порой метежен
да срине изградения с годините захлас?
И как кажи, ще бъде стара,
избухналата между нас любов -
дори и твоята захвърлена китара
говори с език, оставащ вечно нов?
Не ме докосвай с парещи ръце,
когато всичко в мене плаче,
а каменното ми лице
прикрива само болката, обаче!
Опитваш се в стихове да ми говориш,
защото носиш още спомен,
чрез който искаш да отвориш
нова радост, но правиш само помен!?
© Валери Рибаров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хей, стига! Той е казал кой е автора и следователно не е направил нищо лошо. Просто коментар.
-
Стихото ми е интерпретирано без мое знание.Бих искала да попитам новия автор МОИСЕЙ, това не е ли един вид плагиатство?И кой му даде право да го прави?Определено е подсъдно.Както виждам по-долу в коментарите и Мон/Моника/застъпва отношението за неговата намеса без разрешително.
-
Прав си Светославе.Имам това право.Засегната съм.Едва днес го видях.Стихото ми е публикувано 2004г в една Антология на българската литература.Тази година участва в"Ерато".И това, което е сторено от Моисей е намеса в авторските ми права.За защитата ще се възползвам.Благодаря ти!
-
Просто напусни тази гранична зона - този експеримент е опасен.Това първо. И второ, предлагам ти пак, но за последен път, да вземеш текста, който ти ме накара да направя по твоя текст "Сън" и да го публикуваш като съавторски, за да приключим с въпроса.
Поздрав! -
Обожавам(не знам защо използвах тази дума,ти си простосмъртен вече)да разнищваш проблемите възлово,звеново.Преодолявайки всеки възел,се приближаваш до екзистенцията(аз придавам по-друг смисъл на думата).Крайността,която спомена ми помага да погледна отвън-навътре в себе си и да открия грешните нюанси на доброто.
Благодаря ти,че ежедневно се докосвам до този ти талант на звеновото разнищване.
Не коментирах творбите ти,за да не разнищваме крайността ми,което не означава,че не ги анализирам.
Поздрав от Катето! -
Това, което твърдиш, че "съзнаваш" е възел на твоя сложен, но фин характер, в който достойнството е водеща линия на крехка до болка чувствителност. Но, в същото време, това е и най-устойчивата сплав на характера, защото от нея блика верността. Безкрайна доброта, критично насочена към себе си.Крайност, която води в своя ужасна противоположност....която ще премълча за момента. Дано времето, което отлита да не се окаже загубено...
Поздрав! -
Здравей,Мо!
Не разпознах текстовете,та ти имаш седем музи,които са толкова пъстри,
как бих могла?!
Не ти отговорих на предложението,защото,може би,познах
"дъха на тези вери,
които се укриват
зад железни двери."
Съзнавам,че не съм достойна да дам отговор,затова прецени ти.
Поздрав от Катето! -
Напротив! Много важно е в днешни условия да се правят отношения...Написах два текста, които ти посветих и ти предложих нещо, което чака отговор...
Поздрав! -
Напротив-удържа се.Те не са от голямо значение,нали?
Поздрав,Мо! -
Към Екатерина!
Казваш:"завършено и цяло,и е прекрасно". Но прекрасното в отношенията днес трудно се удържа!
Поздрав! -
Мойсей,сега е завършено и цяло,и е прекрасно!
-
Към Екатерина
Заспивам, а сънят ме буди,
гласът ти в него щом дочувам
и точно в миговете луди
с отворени очи сънувам.
Така дълбоко да те любя искам,
че в тъмното протягам ти ръка-
към гърдите нежно те притискам:
замряла в милувката така.
Отново преживявам нашето докосване
в нощ разкошта като тази,
в която чрез любовното миросване
в душите ни взаимността пролази.
Добре си спомням, че тогава
създадохме за двама сън,
от който споменът остава
чрез ритъм на камбанен звън.
Сега в леглото съм сама-
притихнала със спомена лежа:
доволна съм, че станах ти жена,
но няма те - затуй тъжа...
Но питам се какво ли значи,
напиращото в гърдите озарение
и стискам лекичко клепачи-
да спра връхлитащото нетърпение.
В този миг навлизам в тишина,
която аз превръщам в олтар
и бликащата в него ведрина
е ореол за тебе - моят Цар. -
Здравей, Романтик!
Радвам се на разбирането, което проявяваш!
Поздрав! -
Здравей, Валери!!! Добър ден на теб и всички в сайта!!!
Статията ти ме заинтригува. Ще започна от темата за идеите. Смятам, че няма лошо друг да ползва моя идея, но ако това бъде споменато. Аз съм давал такива и имам една, която ще дам. За мен това е добро сътрудничество, защото смятам, че този на когото я давам ще се справи по-добре от мен. Също така използвах един коментар на Силвето за да развия темата за авантюриста дон Хуан. Колкото до критиката, аз съм казвал много пъти, че няма лошо да се пишат всякакви коментари, но за произведението. За другото има поща.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
