"Тих, бял Дунав..." звуча в центъра на Ниш

 

Женският камерен хор "Златна лира"(при община Търговище) с диригент Илиана Иванова имаше удоволствието да гостува в град Ниш на 6-9.07.06. Съставът пристигна за участие в ХХІ-я международен фестивал.Форумът бе открит с дефиле на всички колективи в центъра на града.Търговищкият хор водеше колоната.Българите бяха приветствани от местните жители,а шофьорите спираха колите и сърдечно махаха с ръце за поздрав. Най-отпред естествено се вееше българското знаме.И си спомних стиха на Теменуга Любенова:

-Чужденецо, от високо виж България!

Бяло - от тракийските коне,

зелено - Аспарухова постеля

и червено - от баташкото клане.

А по разума ще я признаеш,

защото Райска птица няма колене!

Българинът винаги е пял, дори в най-трудните моменти, затова българският народ е оцелял -непреклонен и със свое място в историята на народите. "Тих, бял Дунав" - не помня кой го поде, но за секунди всички запяха и гражданите на Ниш започнаха да спират, гледайки учудено. Прозвучаха и други патриотични и фолклорни песни, които повдигнаха самочувствието и духа на хористите. Пеене в движение - една нова форма на сценична реализация - помогна на участниците да се опознаят и сравнят звученето си още първата вечер.

Тържественото откриване на фестивала се състоя в центъра на града - на специално изградено за форума място (през 1958),наречено"Нишка твърджава". Крепостни стени обграждат внушителен летен театър, изграден в средновековен архитектурен стил. Началото на събитието бе възвестено от силния, призивен звук на тромбони, след което водещите приветстваха всички хористи и гости на фестивала. От поканените хорове - 5 бяха от Сърбия, а останалите от България, Словения, Гърция, Украйна, Русия, Беларус, Македония и Франция. Фестивалната програма бе посветена на 2 големи годишнини - 250 г. от рождението на Моцарт и 150 г. от рождението на сръбския композитор С. Мокрянац. Председателят на организационния съвет на фестивала проф. Александър Вуич представи своите помощници -доц. Милена Иняц, доц. Сузана Костич, ас. Зоран Станисавлиевич, Снежана Николаевич -музиколог. Почетен гост на фестивала бе неостаряващата, магнетична диригентка от Белградската консерватория - проф. Даринка Матич-Марович (гостувала в Търговище през 1998 г). Представено бе и авторитетното международно жури в състав:

-Анатоли Киселев - Русия

-Сузана Граф - Унгария

-Емил Янев - България

-Милена Иняц - Сърбия

-Макс Фрей - Германия

-Драган Томич - Сърбия

След традиционните речи, кметът на град Ниш апелира да побързаме, за да се насладим на музиката на Моцарт. Около 200 хористи, солисти и инструменталисти заеха сцената. Участваха музиканти от:

-Академичен хор на Университета в Ниш

-Нишки камерен хор

-Мадригален хор при ФМУ - Белград

-Хор и оркестър на ФУ - Ниш

-Струнен оркестър "Солисти" - ФМУ - Скопие

-Нишки симфоничен оркестър

Младите изпълнители се подчиниха на палката на изтъкнатия македонски диригент -проф. Фимчо Муратовски. И така музикалното "състезание" бе открито с "Реквием" на Моцарт. Хористите бяха с екзотични костюми - увити около тялото бели чаршафи (в стил римска тога) и воали в два цвята (сини и червени), навярно символизиращи сръбското знаме. "Вечното" произведение бе изпълнено с учудваща лекота(леге артис), като се има предвид степента му на сложност в музикалната литература. Освен това Моцартовият стил бе спазен канонично, с абсолютна прецизност, независимо от славянския състав на изпълнителителите. Хористите изпълниха една безкрайна "мелодия", завладяваща с чистата си звучност, резки контрасти между мъжките и женските гласове, добре дозиран баланс между хора и оркестъра. Полифоничните "гонки" между гласовете създадоха енергично, приповдигнато настроение, богато нюансирано - прослава и гняв в "Ден на гнева", преминало през страданието - до усещането за невъзвратима загуба. С това грандиозно произведение бе открит ХХІ-я международен хоров фестивал.

ЖКХ "Златна лира" се изяви втората вечер (на 07.07.06). - като откри фестивалната програма. И по общото мнение постави едно силно начало, с което отключи бурните аплодисменти сред публиката. Журито присъди много добра оценка за изпълнението на 3-те български песни - "Седнало е Гьоре" (Ст.Мутафчиев), "Стара са майка не ложи" (Т. Попов) и "Калугерине"(Н.Стойков). Добре се посрещна и "Молитва" на Цветан Денев. Хорът получи препоръки за ускоряване на темпото на предкласичната творба и разширяване на обема на спиричуъла. Особен възторг и интерес предизвика уникалната звучност(фолклорните провиквания), специфична за българската музика. Този прецедент се повтаря на всеки международен фестивал.

Между две бисквитки в автобуса, на фона на общото веселие духовният баща на хора -проф. Емил Янев сподели: "Аз не съм слушал хор "Златна лира" от една година и за мен е радостно да констатирам прогреса, който той е реализирал. Хорът пее с повишено артистично самочувствие, с по-голямо майсторство в колективното музициране и все повече се утвърждава сред най-добрите български хорове. А това е много важно и за Търговище, и за България, тъй като съставът отговаря на европейските хорови изисквания."

На крак (в антракта, преди присъждането на наградите) "великанът с нежни очи" Зоран Станисавлиевич отбеляза: "Хор "Златна лира" бе приет и оценен достойно от "мислещата" публика на Ниш. Правят особено впечатление красивия, музикантски тон и разнообразния репертоар на състава. Диригентката се отличава с добра техника, интересна интерпретация на творбите и прекрасна реализация на музикалните идеи. Доволни сме, че уважихте с присъствието си фестивала (за разлика от другия поканен български хор, който не дойде). "Златна лира" се съревновава успешно с хорове от 9 държави, които имат изявени хорови традиции."

Извън интервюто Зоран Станисавлиевич изказа желанието си тази среща между хоровете да не бъде последна.

На следващта вечер ЖКХ изнесе съвместен концерт с хора на Константин Евангелатос (Атина) в близкия до Ниш град Алексинац. Двата хора се харесаха помежду си и с удоволствие "попяха" заедно извън концертната програма. Оказа се, че времето не е заличило родовите спомени (баба ми е родена в Егейска Македония), а на друга хористка от гръцкия хор родовите корени се оказаха от България(Тракия). След като установиха, че знаят 2 общи песни - "Пенде,пенде дека" (популярна гръцка песен) и "Ерген деда" (П.Льондев) - участниците се впуснаха в свободен разговор на импровизирания коктейл. Но това, което ме впечатли особено бе откритостта, с която ни поздравяват за музикалните изпълнения. В България това не се случва много често.

Трите фестивални дни се изнизаха неусетно и дойде часът за сбогуване между гости и домакини. Студентките от женския хор при студентския център в Ниш ни изпращаха след финалната дискотека с думите: "Трговиште,довидженья", "Певали сте сияйно". ЖКХ "Златна лира" получи награди-дипломи за участие за най-добре подбрана и изпълнена песен по избор ("Калугерине" - Н.Стойков). Трите фестивални дни бяха излъчени директно по Белградската национална телевизия. Не може да пропуснем факта, че на този форум участваха предимно младежки формации, а домакините бях изключително любезни, стриктни и гостоприемни. Няма да забравим грижите на хубавата Йелена Пейчич, Браца (очрователния ни гид) и Зоран. Благодарим им за удобствта по време на престоя ни, психичния комфорт и човешката топлина, неформалното общуване и интерес към България.

Всеки хорист си тръгна с усещането, че е бил фрагмент от едно цяло,споено с МУЗИКАТА. Пътуването за България бе продължително и имаше време за мнения, оценки, аргументи "за" и "против". Ето някои от тях:

Тоня Любенова

(музеен уредник)

-Тоня, какво е за теб пеенето? Имаш ли усещането, че то е вид доверително общуване?

-Пеенето за мен е релакс, разпускане, отмора, но най-вече спокойствие и душевна хармония. То е вид общуване, но зависи с кого общуваш и какво искаш да постигнеш чрез контактите си.

-Ние сме от малък град. Какви възможности за социална интеграция ни предостави фестивала в Ниш?

-Фестивалът ни даде възможността да си сверим часовника с европейското ново време по отношение на хоровото пеене и същевременно да бъдем една от стрелките по циферблата, която също на свой ред показва нови нюанси в хоровата музика.

Татяна Даскалова (съдия)

-Таня, мислиш ли, че хоровият фестивал в Ниш успя да заличи културните и националните различия между участниците?

-Да, донякъде. Но ние и те(руси, сърби, македонци...) сме близки и без това културно и исторически. За съжалене поради мащабността на хоровия форум и краткото време за престой не се получи очаквания ефект от общуването. Най-голямо впечатление ми направиха 6-те хора, изпълнили "Реквием" на Моцарт и украинците.

Д-р Диляна Богоева (стоматолог)

-Каква е ролята на диригентката за успешното представяне на хора?

-Диригентът трябва да може с един поглед, с един жест, с една усмивка да накара хористите да излеят душата си в песента. И да издържи едновременния взор на много търсещи очи. Илиана Иванова умее всичко това.

Д-р Анна Митрева (педиатър)

-

Възприемаш ли хоровото музициране като средство за постигане на душевно равновесие?

-Да, естествено. Твориш, създаваш нещо и това те зарежда. Установено е експериментално, че след 2 часа пеене(и положителни емоции) броят на антителата в организма се повишава, а това е стимулиращо имунитета.

-

Определяща ли е ролята на диригента за просперитета на един хор?

-Създването на колектива (независимо от броя на професионалните музиканти в него) се дължи на диригента. Способността на Илиана да излъчва емоция и да я преживява с хористите се отразява на всички.

-Кое те впечатли най-силно на фестивала в Ниш?

-Определено населението на града и неговото отношение към културния феномен "фестивал", уважението към участниците и събитията. И най-вече отношението на сърбите към нас - "Братя бугари, добре ли сте настанени?"

Порази ме и перфектната организация.

-Винаги с нас пътува и една постоянна група от фенове. Защо идват с нас?

-Заради адреналина, с който ги даряваме. Те са вече изкушени и приобщени към нашата дейност. След концертите споделят, че се гордеят от българската си принадлежност, заради нашите успехи. И не на последно място -това е възможността, която получават за нови срещи.

Румяна Николова

(учител по музика)

-Впечатли ли те определението на Михайло Шенко - "Чрез музиката да сътворим обединена Европа!"

-Първо бих исала да изкажа благодарността си на публиката, която реагираше много вярно на всеки нюанс в нашите изпълнения. Удоволствие е да се пее пред толкова ерудирана публика, разнородна по състав и възраст(от 2 до 102). А единението на всички хорове усетих на официалното закриване, когато всички запяха -"Вива ла музика" като една душа, една реализирана мисъл и послание... Несъмнено хоровото пеене сближава хората и има ефекта на дипломатическите преговори между политиците.

Илиана Иванова

(диригент)

-Похвалете хористите си...

-

Съставът има успехи и се движи нагоре, защото всички полагат много труд и постоянство. Всеки допринася с нещо за хора (посвещава свободното си време, участва при търсене на спонсори, облекло...) В най-важния момент хористите се мобилизират и дават максимума от себе си, за да пресъздадат внушението, да защитят името на Търговище и България. Макар и аматьорски по състав, хорът достойно се подрежда до професионалните колективи. Стараем се да приобщаваме и младите. Срещите на подобни фестивали, където участват предимно хора в младежка възраст - ги импулсира, за да общуват с други като тях. А освен това вече могат да направят и сравнение, което ги подтиква да продължат професионалните си занимания с музика. За мен хоровото изкуство е мечта и любов. Радвам се, че нашите участия в чужбина ни помагат да сравним постиженията си със световното хорово изкуство и да търсим състави, които да участват на нашите празници на женските и девическите хорове "Лилия Гюлева", които се провеждат на всеки 2 години в Търговище.

 

Ние - редовите хористи се завръщаме у дома с много положителни емоции и музикални впечатления. Атрактивната диригентка Ала Игумнова от град Брест (Беларус) спечели симпатиите на жури и публика с нестандартния си стил на музициране и ангелската звучност на чудесните й момчета. Словенският хор, воден от Андрац Хауптман и украинците от град Нижин(дирижирани от Людмила Шумска и Людмила Костенко) вдигнаха високо летвата, доказвйки, че хоровото изкуство може да бъде и напълно професионално занимание. Но тук в моя идеен свят се експонира мисълта на Драгутин Гостушки: "Аматьорското изкуство дава на участниците известна преднина. Ако професионализмът се оценява с музикални стигми, то аматьорството се измерва със степента на преданост на членовете на хоровия колектив. Музикалната критика никога не би могла да уточни - кое от двете е по-важно за успешното представяне на един хор. Но едно е ясно: никъде и никога без преданост (аматьорски ентусиазъм) не би съществувало хорово изкуство".

В този смисъл ХХІ-я международен хоров фестивал, проведен при чудесни условия в Ниш, доказа, че има свое водещо място в културната история на Европа и още по-добре би било, ако се провежда всяка година. Така различните състави ще могат да разнасят славата на националното си хорово изкуство. И да творят тази ДУХОВНОСТ, придаваща на живота ни един велик смисъл.

-

Автор-Йорданка Йорданова Донева

гр.Търговище-ул."Клисура"№1

тел.359 601 88704