Направих таблица с литературните процеси от Освобождението до края на Втората световна война. Може да надникнете - ще ви е от полза :) Дано успея да помогна  някому :Р

http://i.data.bg/08/05/30/978480_orig.jpg  <-тук

Христо Ботев

- "Майце си" - стихотворно писмо (епистолия); лирическият Аз - скитникът злочестен, самотникът, който силно мрази и обича; елегия; проблемът за самотата; страстен призив за действие и промяна; дълбоко личностен и изповеден тон; висша цел - свободата на народа; постигнал духовна свобода; отблъснат от студената действителност; обреченост; разбита младост; несбъднати мечти; майката е единствената опора; въображаем събеседник; ореол на святост;

- "Към брата си" - Лир. Аз е сам в страданията си и дълбоко неразбран в желанията си; Свят, застинал в историческа неподвижност; лишен от отзивчивост;

- "Елегия" - диалогичност; градация в обръщенията - майката-брата-съратника-народа; аналогия с библейския мит за Спасителя; налага се паралелът м/у Христовото разпятие и тежкия кръст на робството; оксиморонът „предател верен" внушава преобърнатите стойности на хр. вяра; и човешката нравственост;

- "Борба" - 1-ва композиционна част - скръб и отчаяние; самота; робството е мъртвешки сън;

2-ра част - разкрива същинската ситуация и робството в неговите национални параметри; разделение на обществото на роби и виновници;

3-та - проблемът за робството като извечен;

4-та - единствен изход от робството - борбата; Борба със самия себе си; последната строфа внася оптимизъм;

- "До моето първо либе" - лирическият говорител призовава своята любима да откликне на всеобщото страдание; личното щастие е неделимо от това на народа; любовта тук е представена като верига и робство; проблемът за страданието, което трябва да стане обществено достояние и да породи бунт; изморен от любовната песен; младостта, робството;

- "На прощаване" - бунтовник се прощава с майка си, иска й прошка за това, че я остава сама, защото прави своя избор, а той е да върви по пътя на свободата;

- "Хаджи Димитър" - смъртта за свободата на народа - път към безсмъртието; идеята за безсмъртието; визира конкретна историческа личност; балада - самодиви, вълци; смесват се две пространства - реално и фантастично;

- "Моята молитва" - традиционният образ на бог; антитезиси във втората част; отречен образ; съпричастност на народа; божият образ, представен според личните възприятия; акцент върху борбата; борецът за свобода; саможертвата е неизбежна;

- "Обесването на Васил Левски" - картината е документална; трагичните измерения на героичното; написано непосредствено след обесването; ЕЛЕГИЯ; смъртта е изразена като всенародна трагедия; родината-плач-гарван-робство;

Иван Вазов

- "Българският език" - 1-ва част - красотата на българската звучност, мелодичност; възхищение, преклонение; 2-ра част - заклеймява хулителите; 3-та част - активната гражданска позиция; 4-та - отстоява правото да се говори и пише; защитава всичко българско и родно и то не с друго, а със средствата на самия език;

- "Епопея на забравените" - 12 оди; героите са конкретни исторически личности;  Вазов иска да възкреси спомена за тях, същевременно поставя и проблема за ценностите на новото време;

- "Кочо" - 3-та ода; "Защитата на Перущица"; визира обикновения човек, слял се със своята среда, изявил своята сила по време на Перущинската съпротива и превърнал се в нейн символ;

- "Паисий" - похвално слово за светогорски монах; тържествено приповдигнат стил; черти от образа на Паисий; противопоставяне мрак-светлина; минало-настояще;

- „Опълченците на Шипка" - 12-та ода; посочва се и датата с цел историческа достоверност;

1-ва част - привидно съгласие с клеветите и укорите; миналото е извор на срам и позор;

2-ра част - отхвърляне на обвиненията, че българите са недостойни за свободата;

същинска част - описание на битката;

кулминация - превръщане на труповете в оръжия; битка на живи и мъртви; аналог със световната история;

заключение-обобщение, което свързва славното минало с настоящето и бъдещето;

- "Дядо Йоцо гледа" - разказ за виждащия слепец; две тематични линии; 1-та - разочарование; 2-та - патриотична - желанието да види българското; идея - слепотата, която се превръща в морална категория;

- "Чичовци" - художествена галерия от типове и нрави български; животът след Освобождението, представен, обаче в друга светлина - не героичното и възвишеното, а малките хора, карикатурно представени; изживяват се като значими личности - политици, рицари на честта, революционери;

- "Под игото" - национален героичен епос; колективният бг дух е достигнал зрялост и е готов на саможертва; въпреки наличието на една централна романтично-приключенска сюжетна линия, свързана с образа на Бойчо Огнянов; истинският обект на изображение са битът, душевността и историческата съдба на народа; обединявайки идеята за национално единство;

Алеко Константинов

- „Бай Ганьо" - изпъква с многобройните си въплyщения; типизация на образа; основна тема - свързана с проблема за оцеляването и загубения национален идеал;

- „Разни хора, разни идеали" - ирония и сарказъм, сблъсък на контрастните възгледи; общесвено поведение на личността, загубена духовна свобода; повод за написване - бездействието на бълг. Правителство спрямо поробена Македония;

Пенчо Славейков

- „Cis moll" - бит, битие, дух, материя, преходност, вечност; живот-смърт, земният живот е изпитание на силата и волята на душата; драматично раздвоение; драмата на Бетовен; чувства се самотен;

- „Ни дъх не лъхва над полени" - програмно, пътят е основна категория и следва битието; тишина, спокойствие, съзвучие, хармония; миниатюра, статичност; ведра природна картина,

- „Спи езерото" - отразява душевния свят на лир. герой и изживяванията; хармония;

- „Самотен гроб в самотен кът" - финалът на цикълa Сън за щастие; преосмисля значението на съня за щастие; главен образ е гробът; самотата е човешка екзистенция; самотата и страданието властват над живите и мъртвите;

- "Ралица" - поема, умение да надмогва страданието, красива, добродетелна, индивидуална, равновесие на духа, неуязвима, връзка с фолклора;

ПЕЙО ЯВОРОВ

- „Градушка" - шедьовър на социалната му лирика; природна стихия, безпощадна; символ на драма; 6 части; обръщение към облака; отчаяна молба, заглъхването на молби; завършва с молитва към Бога;

- „Заточеници" - мотива за страданието, родината остава далече; непримирима болка; синовен дълг пред отечеството, настоящето е трагично;

- „Ще бъдеш в бяло" - усещане за диалог и изповед; символ на чистота, нежност, невинност;

- „Две хубави очи" - посветено на Мина; физическа и нравствена красота; числото 2 - отделят се очите от всички останали; в тези очи са събрани всички знаци, сакрализиращи любимата; молитва, ридание; зов, молба

- „Стон" - драматизъм, емоционалност; лир. Лора, лир. Аз изживява полюсни чувства и са представени чрез опозициите:смърт-любов; стон-зов; плът-призрак; близо-далекo; мъка-любов;

- „Две души" - раздвоение м/у добро и зло; ангел/демон; рай/ад; живот/смърт; светлина/тъмнина; страданието е път към познанието;

- „Маска" - контрастни мотиви - ден/нощ; живот-смърт; Заглавието носи темата и основния конфликт в творбата;

Елин Пелин

- „Задушница" - познава мисленето и душевността на народа; меланхолия и монотонност; тиха печал, болка и неволя, естествения чов. порив за пълноценен живот;

- „На оня свят" - смъртта на дядо Матейко, смятал, че е записан в дяволския тефтер; хумористичен тон; бедният селянин; незащитен, безправен;

- „Ветрената мелница" - чувство за хумор; снизява високото и абстрактното до всекидневното и обичайното; изобличителен антирелигиозен патос;

-„Гераците" - съдбата на едно патриархално семейство; рушенето на хармоничния свят; братската любов, изместена от злоба и омраза; любовните думи са заменени с клетви и обиди; принадлежност към света на птиците („Герак" - хищна, нощна птица);

-„Косачи", "Мечтатели" - библейски притчи, предадени под формата на разказ в разказа; проблемът за изначалната и необходима връзка м/у доброто и злото; м/у душата и тялото; м/у небесния и земния живот;

-„Андрешко" - главният герой е основният двигател в действието на творбата; разказ, изграден на базата на контрастите: тъга-жизнерадост; безизходица-перспективност; постъпателност-спиране;

-„Занемелите камбани" - борбата между добро и зло; между духовно и тленно; мотивът за глухотата; външна показност; наказание; фанатична идея за чистота на вярата;

- „Чорба от греховете на отец Никодим" - обвързан с църковния живот; липсват фолкорни и легендарни мотиви; реализъм; тоталитаризмът излиза на преден план; иронични несъответствия;

Димчо Дебелянов

- "Черна песен" - най-показателното в творчеството му; лир. Аз е страдалческа душа; лишен от монолитност, от единност; любов и привързаност към майката; необходимост от разбиране;

- „Пловдив": град-скръб-спомен; произведение на невъзможното щастие; СОНЕТ; мотив за неизживения живот; градът е символ на греховността на битието; библейски символи; битието е представено като безкраен карнавал; черни стени/тъмен хаос/черни мисли/

- „Скрити вопли" - ламентация(оплакване); лир. Аз говори сам със себе си; откъсване от родния дом; самотност; героят мечтае да намери пристан на душата си в спомена, в миналото; копнеж по хармонията на бащиния дом; патриархалната родова идилия няма място в модерното време;

- "Сиротна песен", "Тиха победа", "Един убит" - "военна лирика"; елегични чувства; лир. изказ преминава към лир. НИЕ; от символизъм преминава към реализъм;

- „Помниш ли, помниш ли...", "Да се завърнеш" - неосъществени копнежи; носталгия по изгубеното време на хармония, безгрижие и вяра; безпътица; минало, призовано да донесе спокойствие на изгубената душа; някогашният свят никога няма да се върне в реалността;

Христо Смирненски

- "Да бъде ден" - програмно стихотворение; митът за сътворението на света; сътворение на един нов свят; революция; акт на разрушение, водещ до съзидание на желаната действителност; човекът - носител на творческа мощ; трябва да промени съдбата си;

- "Ний"- апокалипсис/сътворение; българското общество, овладяно от безпътица и хаос; липса на духовен хоризонт; тълпите - подредителите на новия свят; мечта за светлина; овладяване на страданието; стихиен протест;

- "Зимни вечери" - цикъл от 7 стиха; импресия за човешкото страдание; зимата и нощта са препратка към нещастната си безнадежна съдба на онеправданите; градът е център на бедност и грижа; разрушител на ценности; мъглата като символ на безпътицата и гаснещата душа; съпричастност към страдащите „братя";

В помощ на зрелостниците;Р, в което число влизам и аз;> Понеже матурата иде след ден...