Oct 17, 2006, 9:52 PM

ВКЛИНЯВАНЕ В ДОЛОВИМОТО (СТИХОСБИРКАТА “ДЕЛТА” ОТ БОЖИДАР ПАНГЕЛОВ) 

  Podcasts
3498 0 4
3 мин reading

  ВКЛИНЯВАНЕ В ДОЛОВИМОТО

              СТИХОСБИРКАТА “ДЕЛТА” ОТ БОЖИДАР ПАНГЕЛОВ


     В стихосбирката “Делта” на поета Божидар Пангелов се срещаме с поезия на вживяването, на не-патоса, на вътрешната емоция. Но същевременно и на отстранението, на спокойната разсъдъчност и интелект. Поезия, синтезираща в себе си многопластови културологични срезове и дори преки цитати. Всичко не свършва до тук: това е изпълнена с емоционалност лирика, едновременно метафорична и наративна като изказност.
     Как е постигната тази хармония на несъвместими поетики? Несъмнена, поне за мен, е способността на Б.Пангелов да постига едно трудно  вклиняване между обикновената понятийност и пластовете, които носят думите. Авторът влиза дълбоко в онова, което трудно би могло да бъде просто дефинирано, а само доловено – интуитивно или базирано на културния и емоционален опит. Нещо повече: той успява да използва културните факти – преки цитати или културологичните им ореоли -  като средство за това вклиняване. Ето защо Пангелов е труден автор, той не е за всеки читател. Това обаче съвсем не означава, че е нечетивен; напротив, стихове му са написани с лекота, четат се на един дъх и са заредени със силна позитивна енергия. В много от тях може да бъде доловена една минималистично изразена пищност, радост от сетивата, макар и с неизбежното интелектуално отстранение. Авторът има рядката способност да види необикновеното в делника и природата  и с финес успява да го естетизира, вграждайки го в тъканта на стихотворението. И то не е просто вградено, а е винаги в концептуален контекст  и се явява част от структурата. За целта понякога използва сравнения, понякога сложни метафори – и все пак винаги с естетическа мярка. Там, където е необходимо е пределно лаконичен, почти сентенциозен – но една обрасла с многопластови послания кратка изразност, така различна от праволинейността на “обикновената” сентенция:

в ъгъла на очите ти
слепият кон
обикаля

В известен смисъл като структура стиховете на Б.Пангелов са съставени от няколко “сентенции” (по-точно е да се каже кратки поетични цялости), понякога несвързани с праволинейна логика и причинно-следствена връзка, но категорично “скачени” в цялостния “организъм” на произведението. Обикновено стихотворението завършва със стих, който графично е отделен от цялото, много често синтезиращ в себе си емоцията или доизграждащ сложната му образност.  Но точно този стих е необходим за да се създаде смислово напрежение, което отваря концептуално творбата и я завършва като емоционална графика.
     Главният или, както е прието да се казва “лирически” герой в стихотворенията в “Делта” е човекът. Човекът, осмислен като част от кръговрата, но често и като божествена същност; човекът не просто какъвто и да е, а в неговото най-небанално  осъществяване/случване. Човек жив и сензитивен и следователно неудовлетворен,  същевременно уравновесен, поради мъдростта, която носи в себе си. А неговата мъдрост е знанието за преходността на всичко и всички, включително и неговата собствена. Противно на очакванията може би, съзнанието за преходността не подкопава светлото и чисто начало, то черпи вдъхновение от тази преходност.
     Християнската символика заема важна част в структурата и ценностната ориентация на стихотворенията на Б.Пангелов, отново не самоцелно. Той “заема”  християнския “интериор” и го “използва” като тъкан, при това много умело, изключително внимателно и дори с известен респект. От тази гледна точка поезията на Пангелов е консервативна – но консервативност по скоро като ценностен (християнски)  контекст. Като формална изразност и рефлексия тя е модерна, с характерния за пост-модернизма елемент на игра. Но веднага трябва да се каже, че тази поезия трудно може да бъде поставена под някакъв знаменател или понятиен етикет поради нейната, макар и пропита с културен контекст, самобитност.
     Защо “ДЕЛТА”? Вместо да продължаваме с интерпретациите, нека предложим един цитат от последното в стихосбирката стихотворение:

Човекът става с жест
роден от бреговете,
с търпение на пръст, която ражда.
Пристъпя кротко,
бавно като утеха, която никога
не закъснява
бавно
подобно меката вода
в широка делта, която знае истината…

     Стихосбирката “Делта” на поета Божидар Пангелов е категоричен културен факт, значимо “случване” в съвременната българска поезия; образец, задаващ високи критерии, които по никакъв начин не могат да бъдат заобиколени или подминати.

 

 

 

© Георги All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за мнението, MOJSEI (Валери Рибаров. Всъщност не съм критик. Желая всичко най-хубаво и успех по нелекия интелектуален път, по който смело крачите.
  • Приятно съм изненадан от този текст, който показва какво означава критиката да е водеща за автора. С прецизна точност се прави анализ на Б.Пангелов и като автор и като личност, но се задава и категоричната спокобност на автора да прави коректна текстообработка.
    Поздрав!
  • Обикновено е прието авторите да са недоволни от критиците/критиките. Тук обаче не е така. Все пак, честно казано, това обстоятелство по-скоро ме радва, отколкото смущава. До нови (некритични) срещи,bogpan!
  • Бях написал един доста дълъг коментар на тази рецензия, но в последния момент поради технически причини не излезе. В резюме ще кажа само, че този анализ е извън схемата на университетското образование, че тука е избягнато онова, за което говори Одън, за критиката, а именно
    Уисътн Одън за Кавафис
    Критика живет сопоставлениями, а собственный голос описать нельзя, его можно лишь воспроизвести – в виде пародии либо цитаты.
    И че най вече чрез " вклиняването" е постигнато повече от разчленяване на текста, а именно поглед отвъд него, което е несъмненото достижение.
    Благодаря ти , Георги. Радвам се, че съществуваш!
Random works
: ??:??