Водата – духовно очистване в древността
Водата е средство за духовно очистване.
Култовата чистота е не само с оглед човека да се доближи молитвено до Бог, но и да го предпази от езически увлечения:
В Стария Завет има забрана за изралтяните да се допират до мъртво тяло, за да се избегне култът към мъртвите. Какво означава култ към мъртвите? Дадено лице да бъде обожествявано и представено за ангел или Бог. Открити са моделирани черепи на хора. На отделни черепи в палеолита преди около 40 хил. г. виждаме, че те са боядисани в червено – символ на кръвта като живец. В Угарит починалите царе се причисляват към трети ранг богове. Има абсолютна забрана за първосвещеника да се допира до тялото на покойната си майка. Ако се допре, престава да бъде свещеник. Този, който се е грижел за покойника от рода, е ставал нечист и е трябвало да изпере дрехите си и да се умие с очистителна вода, изворна, течаща вода, в която се поставя пепел от всесъжение – в което има нишка червена вълна, парче кедър и исо ...