Тъжно е, когато виждат в теб само един данъкоплатец. Тъжно е когато те гледат като подвижен портфейл, източник на ресурси и снабдител на разни нужди. Тъжно е, когато критерият за качеството на човешкия живот се измерва с количеството на финикийските бележки, които притежаваш, а стойността на човек, който не притежава такива или не се е превърнал в поредната машина от системата на Мамона е нулева. Тъжно е, когато хората с цената на всичко изгубени в мрака на материалното и обсебени от него, са се втурнали да трупат съкровища на земята, роботизирани, неадекватни и безчувствени към Светлината дошла на света по благодат под формата на Словото което стана плът. Спасението по благодат се оказва един неясен и неприложим термин на никого ненужен от системата на мамона. Възможността да се възприеме това понятие "спасение по благодат" е възможна, ако то се адаптира към идеалите на този свят (идолите). Адаптацията би означавала компромис с истините на Евангелието, а служенето на двама господари е ...