Втора международна конференция

          „Допълваща и  алтернативна комуникация”- Парк-хотел Москва- София

                                                  4-6 ноември 2019г.

"Не ходи пред мен, може да не мога да те следвам.

Не ходи зад мен, може да не мога да те водя.

Върви до мен и просто бъди мой приятел."

 Албер Камю.

На 4 ноември 2019г. в 9.00 часа бе открита  Втората международна конференция „Допълваща и  алтернативна комуникация” в Парк-хотел Москва- град София. Доц. Морис Гринберг поздрави участниците и  даде думата на г-жа Деница Сачева (зам. министър на образованието) за приветствие. Конференцията се посвещава на 30-та годишнина от приемането на Конвенцията за правата на детето от УНИЦЕФ. Д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България, също уважи с присъствието си този форум. С песента „Деца на Земята”( в изпълнение на Вокална школа „Ню войсис” от Търговище) бе поставен акцент върху спецификата на проблема за приобщаващото образование на учениците с увреждания в масовия клас. Благовеста Борчева ни запозна с политиката на МОН в областта на ДАК.

 Деница Сачева уточни, че международната конференция  е важно място за събиране на специалисти и  родители . Тя посочи необходимостта от възпитаване в толерантност на подрастващите:  „Всеки човек е  ценен за обществото със своята уникалност  и затова всяко дете трябва да получи равен достъп до образование. До този момент в България има около 20 000 деца и  ученици със СОП , за които се грижат около 4 000 специалисти.Тези форуми разширяват възможностите за обмен на добри практики  и държавна подкрепа. Цялото ни общество уважава тези усилия.”

Международната организация за ДАК – ИСААК- популяризира технологиите в помощ на децата без езиково-говорни умения. Доц. Гринберг изтъкна, че децата с проблеми в развитието не могат да чакат. Представен бе клип на БНР  и Нова телевизия ( „Reach for change”). Конференцията се организира от Фондация „АСИСТ-помагащи технологии” и се провежда с финансовото и  организационно съдействие на Министерство на образованието и  науката, Уницеф, Международната асоциация за допълваща и алтернативна комуникация ISAAC, НБУ, Национална мрежа за децата, НАСО (Национален алианс за социална отговорност) , Фондация Reach for Change – България ( Тя цели да подобри живота на децата и младежите в България, като открива мотивирани социални предприемачи и им помага да осъществят идеите си на практика), Логопедичен център „Ромел”, АААТЕ(Association for the Advancement of Assistive Technology in Europe ), Национално сдружение на общините в България. В нея участваха 400 души. Представени бяха 12 доклада, 4 постера, 8 демонстрационни сесии, изложба на съвременни помагащи технологии, панелни дискусии.  Гостите зададоха своите „горещи” въпроси на  международните лектори. Гледахме филма на Вяра Деянова „Излез от тялото си”( адмирация за две сполучливи практики с  ДАК).

Проф. Вики Касела ни изненада с живия си дух, сугестивен стил и  подвижен ум. Тя се занимава с обучението на деца и възрастни със специфични нужди от 50 години. Нейният професионален опит включва преподаване в класната стая и клиниката, администриране на частни и обществени училища,  както и преподавателска и управленска дейност в университет. Тя е преподавала в Университета в Алабама, Университета в Невада, Рено и Щатския университет в Сан Франциско. Като професор в департамента по специална педагогика в Щатския университет в Сан Франциско,  тя създава първите академични курсове по адаптивна технология в САЩ. Нейните експертни области се фокусират върху подготовката на учители за хора с ограничен слух, с обучителни и множество увреждания ,  била е  директор на програмата за хора с увреден слух. През последните 16 години тя е изпълнителен директор в The Bridge School, специализирано училище, чиято дейност е посветена на развитие на нужните образователни и комуникационни умения на деца с тежки физически увреждания и комплексни комуникационни нужди, за да могат да участват активно в своите общности. Важна част от нейната дейност е споделянето на ефективните стратегии, използвани в The Bridge School с международната общност от специалисти. Проф. Вики Касела, споделяйки опита си, изтъкна необходимостта детето да стане активно, подчертавайки, че включването без участие  е изолация. Според нея успешните ключове за участие са:

• ефективната мултимодална комуникация
• комбинирането на знания
• проучването интересите на детето
• преодоляването на пасивността
• информационната яснота

Проф. Касела се отличи с необикновеното си  присъствие сред аудиторията, младежко излъчване, запомнящи се примери и  харизма. Тя  уточни, че  е важно да се разширява броят на предметите между които ще избира детето. За подобряване на динамиката в развитието терапевтите разработват двуседмични планове за екипна работа (и работа с родителите), в които показват най-важните езикови задачи и  упражнения за двигателно развитие. При възможност от страна на родителите да закупят подходящ софтуер, работата продължава и  в домашни условия.

Бисер Борисов (от РЦПППО – град Търговище) демонстрира уменията на първокласничката Анна Кръстева за работа с комуникатор за контрол с поглед. Ани с благодарност нарече Морис и  Евгения „моите очи към света”. Анжела Пенчева( с помощта на същата технология) представи свои стихове и  размисли. Сашо Илиев  демонстрира уменията си с приложението Scratch.   Христо Христов представи опита на РЦПППО в Търговище. Колеги от Карин дом- Варна, ЦСОП- Плевен и  Велинград разказаха за своята работа.

Интересни примери от личната си практика посочи Доц. Кристине Стадсклайв от Норвегия. Доц. Стадсклайв припомни, че децата не обичат да бъдат наблюдатели в играта, а те искат да участват в нея наравно с другите. Въведение в ДАК направи Стивън фон Течнер. Stephen von Tetzchner е почетен професор по психология на развитието и училищна психология в департамента по психология, Университета в Осло, Норвегия. Той е работил с деца с различни увреждания, включително двигателни и интелектуални нарушения и с нарушения на слуха и зрението, синдроми на Рет, Турет и Аспергер.

Изследователската му дейност включва общи проблеми на типичното и атипично развитие, както и специфични проблеми на комуникацията и речта, включително и при деца, използващи допълваща и алтернативна комуникация. Неговият развитиен подход към комуникацията и езика е насочен към разбиране на транзакционните процеси, които управляват типичното и атипичното развитие.

Професор фон Течнер е публикувал няколко учебника по психология на развитието, развитие на жесто-мимичния и говорим език, допълваща и алтернативна комуникация, рехабилитация, проблеми в поведението и синдром на Аспергер. Той посочи успешни примери за създаване  на подкрепяща среда за развитие на езика и  уточни, че именно езикът ни помага да бъдем част от обществото.

 Йонит Хагоел- Карниели (Национален център за ДАК- Израел) разказа за постиженията на своята клиника. Изтъкнато бе, че успехът е  възможен само, ако специалистите се съобразяват с потребностите на детето, неговата възраст, когниция, моторни умения, зрение, слух, темперамент, личност. За улесняване на комуникацията тя използва система от символи. Това са:

• фотографии
• жестове
• графични символи
• звукове

 Г-жа Карниели подчерта, че оценката на възможностите трябва да се извършва в естествената среда на личността. Затова е  необходимо да се използват ефективни комуникационни инструменти, лесни за употреба, като заедно с това се мотивират и  роднините на пациентите.

Дейв Гилбърт (Pretorian Technologies, Великобритания) и Идали Фернандес (Tobii Dynavox, Швеция) показаха адаптивни, неизискващи употребата на език устройства за ДАК. А Каве Вефаг (Швеция) ни запозна с перспективите пред ДАК. Алдона Мисаковска – Адамчик (Полша) говори за сътрудничеството със семействата при ранна интервенция с ДАК. Възможностите на Софтуер Grid 3 за насърчаване на автономност и независимост бяха презентирани от Ема Хейнс (Smartbox AT, Великобритания) в демонстрационна сесия.

Специално място в часовия пояс бе отредено за представянето  на организаторите на конференцията (доц. Морис Гринберг и  д-р Евгения Христова).Те ни запознаха с приложението на Обучителна програма за ранно  развитие при деца и  младежи с тежки физически увреждания чрез технологии за контрол с поглед. Обсъдени бяха постиженията на 25 деца и  младежи от Центрове за настаняване от семеен тип. Основната цел на тази програма  е да се развият базовите когнитивни умения на подрастващите и реализирането на комуникация чрез символи. Това е  осъществимо чрез въвеждането на единен знаков код и  специална мотивация за развитие. Доц. Гринберг (когнитивен психолог)  изтъкна значението на високите технологии при работата с деца без експресивна реч( със запазен интелект).

На много високо научно равнище бе презентацията на Доц. д-р Екатерина Тодорова .  За нея знаем, че  е магистър по логопедия и доктор по психология. Работи в областта на говорната и езиковата патология. Доцент по обществено здраве към Нов български университет. Един от водещите специалисти в областта на дислексията. Автор е на монографиите „Диагностика на езиков дефицит при дислексия“ (2005), „Специфични артикулационни нарушения през детството“ (2013), на учебниците „Дислексия“ (2007, 2008), „Артикулационни нарушения – ръководство за терапия“ (2009, 2014, 2018), на над 50 научни статии и студии, участник в национални и международни научни форуми в областта на комуникативните нарушения и психологията на аномалното развитие. От 2006 г. е щатен преподавател в Нов български университет. Член е на управителния съвет на „Институт за психично здраве и развитите“ – София и „Българска асоциация по дислексия“. Член е на „Национално сдружение на логопедите в България“ и „Дружество на психолозите в България“. Автор е на програма за идентификация, обучение и оценяване на студенти с дислексия в Нов български университет. Съвместно с д-р Евгения Христова представиха на демонстрационната сесия  Обучителна програма за базова грамотност с универсално приложение за деца и  ученици с езиково-говорни нарушения. Продуктът е  голямо улеснение за практикуващите логопеди, изграден на основата на труда и на Афродита Леонидова.

Конференцията бе ползотворна и  интересна. По-малко теория, повече иновативни модели за работа и  доказали се терапевтични постижения. Надявам се, че това бе вдъхновяващо за специалистите. Получихме много рекламни материали. На демо- сесиите имахме възможност да разучим алгоритмите за работа с комуникаторите. Научихме, че един инструмент не може да бъде използван от всяко дете. Но ако детето може само да направи ИЗБОР, то вече  е постигнало висока степен на независимост. А именно към постигането на това условие се стремим и ние. В духовен план увреждане не съществува , всички хора имат способности и са равни априори. Развитието и  усъвършенстването са неотменно право на всяко човешко същество. Жизнено важно е всеки човек, освен да е интелигентен, да е духовно образован! Едва тогава управляващите в една държава ще могат качествено да изпълняват поставените им отговорности и приобщаването ще стане реалност.