Вятърът на "Промяната"

По време на репортажите за протестите против властта, бюджета, еврото и съответно евроинтеграцията, се

натъкнах на една сюрреалистична картина. Изглеждаше толкова нереално, неправдоподобно и абсурдно, изродено и екзистенциално, отвъд жълтите канапета с прасета на тях! Митинг- протест в Хасково, тъма, мракобеснически студ броени дни преди Коледа и по нищо, абсолютно нищо не личи, че наближават светли празници, дори близо правостоящите хора едва се виждат. Ни елха, ни звезди, ни светлини -- няма нищо, лумпени и нещастни хора, един пенсионер говори на микрофона на журналиста, но нищо не му се разбира...И всичкото това на фона на песента на Скорпиънс "Вятърът на промяната"! Тази емблематична песен звучеше на комунистически, русофилски митинг! Може би Адът изглежда по този начин, в същия този момент, чувайки песента, ми дойде тази асоциация! В този момент осъзнах какво общество сме ние, в какво се е превърнала България -- това е страната на лъжата. Ако трябва с една дума да охарактеризирам България пред туземец, ще кажа това -- Страната на лъжата!

Всички знаем известния шаблон, че завистта няма почивен ден. Но и глупостта няма почивен ден, и подлостта няма почивен ден, а и гладът няма почивен ден (това личи и по клошарите, пеша или на колелета, обикалящи казаните всеки божи ден). Питам се защо "това" трябваше да се случи точно преди Коледа, предпразнично. Цяла година хората чакат, очакват тези светли празници, работили са неуморно, за двама, за трима (защото липсват хора на всички позиции), и точно преди Коледа и Нова година да получат този "подарък", тези грозни, безсмислени протести, които отново ни връщат на кота Нула. А колко чакахме това правителство,

колко президентски рулетки изиграхме, та чак получихме хазартна зависимост, колко служебни пост комунистически правителства изтърпяхме, как мъдро говорихме, че суверенът е постановил да има много партии, които да се разбират помежду си и да се коалират...Всичко обаче отиде на вятъра! А "вятърът на промяната" от 1 януари е на път да прерастне в социално- икономически ураган, подобен на Катрина (2005 г.). Защото сме непостоянни, защото ни липсва висшата християнска добродетел -- търпението, защото забравяме (може би поради нарастването на средната възраст), защото сме арогантни. Навремето баща ми, няколко години преди да почине, ми каза: "Ако не си забогатял до 50 годишна възраст, значи или си мързелив, или си арогантен, или си наивен." Ние ще си останем в задния двор, при натурията, при торта, при мизерията -- васална руска република, подобна на Дагестан или Северна Осетия.

Но аз, както и много други хора като мен, няма да сляза от кораба, ще остана на тази дунавска гемия и ако духне източният вятър, "вятърът на промяната", ще вдигна високо платната, за да отиде България на Запад!

14. декември 2025 г.

гр. Сливен