За глухарчето, лайното и криворазбраната интелигенция
ДРУГИЯТ ПОГЛЕД
"Из размислите на един очевидец"
За глухарчето, лайното и криворазбраната интелигенция
Вървях си просто ей така. Нито имах някаква работа, нито бързах за среща.
Вървях си, даже без да се заглеждам по витрините…
Денят беше хубав!
Както всяка пролет народът беше започнал да се посъблича. За щастие все още не беше станало толкова жега, че ситуацията да придобие порнографски вид.
Естествено, имаше и някои истерично припомпани селяци, съблекли се направо по потник, демонстрирайки гордо химическите си “дадености”.
Икономиката процъфтяваше покрай хранителните добавки и силикона!
Обществото сякаш неусетно се бе превърнало просто в една външност.
Напети дами в поотеснели дрешки и на високи токчета крачеха надуто по тротоарите, придружавани от лоши батковци, най-често облечени в кожени якета и със слънчеви очила, които естетически издържано висяха отзад на тиловете им…
Какъв парад на суетата! Какво тържество на козметиката и силно присъствие на стероиди, анаболи и разни хранителни добавки…
КРАСОТА!!!
Наистина, тази прекрасна картинка се зацапваше от притоплената миризма на нечисти тела, урина и старост. ОТВРАТ!
“Кой ги допусна тези нещастни клошари да дремят по тротоарите”- та да развалят прекрасния подиум на възторженото самочувствие!?!
Пу! По дяволите, каква смрад! УЖАС!
Продължих да си вървя! Времето ставаше все по-прекрасно. Птичките пееха, подухваше тих ветрец, а на хоризонта отдалеч се синееше приближаващото лято…
София е прекрасна, когато не ù обръщаш много много внимание!
В една градинка, която не знам как все още не беше застроена, зърнах едно глухарче. Зачудих се, дали да го откъсна… Защо не?
Все си мисля, че е по-добре някой да му се порадва, отколкото да умре незабелязано под парещата урина на нечий домашен любимец....
Откъснах го и го заоглеждах!
Как всички негови пухчета се бяха обединили и бяха навели главички една в друга. Заприличаха ми на миниатюрни човечета, които животът ще пръсне по света.
Едни мънички, интелигентни хора. Такива, които могат да различат доброто от злото, истината от лъжата. Такива хора, които колкото и да се държат един за друг, не могат да отстоят на вятъра на простотията и когато той задуха, ще ги разпилее като прах наоколо…
ЕХ! Завъртях го в пръсти… Дали да го духна?…
Вниманието ми се отвлече…
Една приятна майка гордо беше заголила задника на щастливото си дете и то блажено сереше в градинката, точно пред НДК.
НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА!
Каква култура! Каква национална забележителност!
...
Ето къде беше интелигенцията, а не в моето глухарче!
Обърнах посоката и свих към лайното. Майката вече беше налапала марковите си цигари, а детето плюеше по един бездомник.
А лайното си беше там – в зелената трева! Седеше си!
Забучих глухарчето право в неговия център!
ТОВА Е!
Колкото и да е интелигентен човек, колкото и да е отдаден на една идея, над която да привежда потното си чело, все ще се удави в тази смрад на прясно изсрано лайно.
Едно мъничко красиво цвете, в една огромна, смърдяща, лайняна маса.
Е, НЯМА КАК ДА ОЦЕЛЕЕ…
© Елица Василева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Напомня ми на една натокана бабка на едно заведение на плажа във Варна, която си изака внучето пред очите ми минутка, след като ми донесоха цацката и пържените картофки. Приятно..
-
Много си права, за съжаление, в нещата, които си написала. Поздрави за статията!
-
Хаплив език, зад думите на който ако погледнем, ще видим жестоката реалност... Хареса ми!
-
Да това е точно нарисуван пейзаж!Жалко, но е истина!
все пак трябва да има шанс!Длъжни сме да му дадем шанс ... на глухарчето!!! -
Интересно! Само че веднъж ни се случи в центъра на София със съпруга ми да търсим тоалетна, а обществена такава не открихме. В няколко заведения ни отказаха да ползваме тяхната, защото не сме били клиенти на заведението, въпреки, че искахме да си платим, било забранено. В кафенето, където само допреди петнайсет минути бяхме пили кафе, успяхме след десетминутни молби. Та всичко си има две гледни точки. Така и не разбрахме има ли в центъра на София обществени тоалетни или няма.
-
Дано, ние сме тези, които трябва да му дадем шанс
-
Достра интересно! Заглавието ме подтикна да почета..." Едно мъничко красиво цвете, в една огромна, смърдяща, лайняна маса.
Е, НЯМА КАК ДА ОЦЕЛЕЕ…" Може би е така, но ми се иска да вярвам, че има възможност да се справи. . .
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
