Замълчах... Отново гледам, като че виждам. Къде е? Паметта българска? Паметници безлики. Пиедестали без надпис. Окраден бронз. Наши и чужди. Герои със срит статут. В безсилните маскарадни игри, в детронирането, безхаберието, кражбата, обезценяването... в предходния период - безцарие. В новия период - безгероие... Хиляда и триста години – ти усещаш ли го, съвременнико? Рушащ се паметник... Да си говорим са естетика? За авторски права? За комисии – „ще го разрушим”... Ерес – да се замаже!
  Колизеят в Рим се реставрира. Кървави гладиаторски игри, масови убийства на христяни... Паметниците на Наполеон не са премахнати. Може би го няма Хитлер. Но парада на Победата срещу него е отречен. Христянската схизма е още валидна. Религиозната нетърпимост – факт. Украинците запуснаха съветските и военни паметници. България построи параклис за жертвите на комунизма с краден кръст. Мълви се, че е прокълнат. Не се черкуваме там... Няма памет там...
  Подемаме нов почин – канонизиране  жертвите на комунизма, забвение за „Червения поп”... Раздвоихме естетически „македонските грандомадни” паметници от изконната болка българска. Коментар за паметта на Цар Самуил – „скопски въжделения”?!
  Разгорява се дебат йогийската практика и религиозна символика – нехарактерни за България – дехристянизация? Новите ни въжделения – вероучение!
  Пепелният дим от предхристянската клада да заличи разюзданата комерсиалност и обезценяване на паметта! Как да градим ценности като от ранно проглеждане спомняме бащини си неволи, недоимък, семейни дразги за пари, здравна невъзможност да платим на лекаря, да бутнем на учителя, да купим фетиша като другите... Платено да се образоваме, коленопреклонно наместим, панически избягаме – там в преситена и затъпяваща чужбина, отрекли собственото си рождение...
  Поста и коментара – на латиница. Другите на  някакъв невидян от предните поколения псевдо-български. Едно събитие – коментарите и противопоставянето – невиждана  драма, лична неприязън, пък макар и форумна...
  „Кво е това сравняване на поетични творения – мислили, писали – боли ме... Леле кво преписване падна пред камерите”...
  „Вашта мама българска”- псува българският циганин. Натрапва присъствие, властен, отмъстителен, плащтай, давай, намерих си го... „Аллах акбар” - вика другата вяра пак български гражданин и възпоменава терористични подвизи... Екзорсист гони злото от властта...
  „Де си искро любородна?” Новият комерсиален магазин с невиждани промоции – улица „История славянобългарска”.
  И си спомням изминалия преходен каданс:
„Замунда” и „ордена на бананата”. „На теслата дръжката”. „Кръц”. Хомосексуални права. Сценично разсъбличане. Паметнико отречение. „Ой ракийчице... с черно фередже”. Комерсиален многомилионен формат – „Като две капки вода”. „Биг брадър”, „Мастер щеф”. За Левски  и два митинга. Демонстрации срещу монополите и фалирали банки. Президентски напъвания и премиерско простодневие.
  „Да се свети името ти, да пребъде царство ти”... Да се помни кога беше. На памет българска... На многая лета...
  Шестоъгълния петох... на отречените самуиловци. На поругание бащино, на обезличение твое!
  Та, „докле е младост”!
14.06.15