ДРУГИЯТ ПОГЛЕД

Из размислите на един очевидец...

За ПРОЛЕТТА, магаретата и гащите или Д/дружба (ж.к.)

     Ех, тази ПРОЛЕТ… Хубава е, ама като изскочи изневиделица и те натисне с пролетната си умора… само сън и сън… очите ти спират да виждат каквото и да било, освен възглавницата, краката ти не те държат, ръцете ти са отпуснати… грип върлува… ха-ха.

    Ставаш сутрин недоспал и леко, придвижвайки се пипнешком по стените, стълбите, парапетите… ето, че си стигнал до работа… или… там, накъдето си тръгнал. Пиеш кафе… 2… 3, става време за обяд… автобусът, колата, вечеря, душ и… ЛЕГЛО.

– Извинете, какво полезно свършихте днес? – питат те на прага на съня.

– Ъъъъъ...!!!... ПО ДЯВОЛИТЕ ПРОЛЕТНАТА УМОРА!!! Даже гащите си не можеш да изпереш!…

    Обаче… измислих!

    Ти-рит-ти-рит ти-риииит! 6:30ч. Пролетната ми аларма пролетно прозвъня! Ееее, ставам де! Добре е човек да се разведри рано сутринта с душ… сякаш после всичко ти става малко по-цветно, някак си по- … пролетно! Кафето – кафяво, небето – синьо, тревата – зелена, въздухът… да ви кажа, странно е, когато мога да видя въздуха…

    Пролетната умора безропотно отстъпи пред настъплението на ароматна София… Какви цветове, какви картини се занареждаха пред прогледналите след зимния си сън очи… тези очи, които дни наред се запъваха като магаре да преминат моста, делящ ги от красотата на съвременния ни свят…

    Магаре… Мисълта ми се пробуди… Какво красиво животно е магарето… колко е прекрасно в глупавия си инат… И колко е красива дружбата между хората и магаретата… Защото то безспорно има такава! То и София си има "Дружба"… и магарета… и изпрани гащи… и интересното е, че те (магаретата и гащите) заедно със самата дружба са си там… в "Дружба".

    Е, логично! Къде другаде?

    Автобусът отпраши към следващата спирка и остави въздуха след себе си някак виждащ се… Подбрах за вдишване малко чист кислород и закрачих бодро по тротоара…

    Пролетта яко се беше запънала, че ще дойде още през февруари…

    Аз, като един модерен човек, в едно модерно общество, не мога да си позволя да бъда различна. Точно поради тази причина и противно на законите на анатомията, бях яростно натъпкала в ушите и едни огромни слушалки и слушах радио… Удоволствието е наистина голямо… с изключение на болките в ушните ми миди! Вървиш си, слушаш си музика, покрай теб се размахва… познайте кое? – ПРОЛЕТТА, естествено и… гащи!

    Пейзаж!

   Очите ми се напълниха със сълзи, но не от прекрасната гледка!

   Пред мен стояха "Дружба", пробуждаща се в пролетната утрин, магарето, в неговия достолепен блясък, хората, които умората не беше повалила и бяха успели да изперат и… техните гащи! Да не забравя да спомена, че над тях, освен ПРОЛЕТТА, непоколебимо и несмутено висеше дружба!

    За такава дружба направо нямам думи! Толкова цветна, толкова ароматна, толкова… висяща, че беше родила шедьовъра на съвременната мода… а именно – гащи! Но не какви да е гащи, а магарешки гащи!… или там каквото всъщност беше…

    Ето как ПРОЛЕТТА правеше всичко цветно, ароматно и близко. Толкова близко едно до друго се бяха сгушили нещата от живота (заради идването на ПРОЛЕТТА), че вече всичко беше едно цяло!

    Магарето вече беше софийски гражданин, а не чакаше пролетта, за да започне да оре по нивята… Някои хора, Господ да ги поживи!, рационално се бяха досетили как да придадат цвят на сивия градски пейзаж и гордо си бяха прострели гащите по клоните на дърветата, по прозорците… навсякъде! Магарето на инат беше оставило своето превозно средство, толкова несъвършено, толкова сиво… толкова не оцветяващо въздуха!… и кротко си пасеше шарената трева и се радваше на дружбата си с хората, която му беше донесла пъстри магарешки гащи и на "Дружба", предоставяща му щедро своя знаменит пролетен моден подиум.

   Ех!

Колко е хубаво да се отърсиш от пролетната умора… отваряш си очите и виждаш, че най-хубаво е да си магаре!!!!