Едно мнение на един не чак до там професионалист


               Удивително!… Изумително!… Толкова много персонажи, умело “забъркани”, в множеството сюжетни линии, изграждащи крайния коктейл “Завладей мен и още три милиона жени от нацията”… Учудващо добре съчетани, някак си първоначално хаотично разпръснати, но в последствие умело обвързани, в логическата последователност на изказа на писателя. Пародията и гротеската определено притъпяват високия стил, с който пише, но толкова много хора на днешното време биват засегнати, някак си уж на майтап, че определено ерудираността на личността му, се процежда между редовете…
Осъзнавате ли, че само един истински майстор би успял да се справи с толкова много пародия, герои и сюжетни линии, събрани на едно място?…  Едно име, една личност – Адриан Лазаровски, изгряващият писател на XXI в. за България!

Ами персонажите?… Пфф… Тампон Путев? Курнелия Вагинова? Ами Литю Лайнера, Братя Маргарини? Бройко Боядисов? Не мога да скрия, че любимеца ми е Кролих Зверибяска – Кралят на стоманата, намиращи място както в “Завладей Българите!”, така и в “Завладей българките”, умело завладяват читателя с комично-абсурдните ситуации, в които скъпият Лазаровски ги поставя.
Две книги – един и същи свят, провокирани от реалността, наречена “България”! Две книги, представляващи коктейл от литри сатира, ирония и сарказъм… Две книги, в чиито редове се процеждат множество сблъсъци, както с италианската и американската, така и с руската мафия. Но наистина ли българите са толкова апетитна плячка, че “Великите сили” върло са се устремили към заветната цел – завладяването ни?!  Къде всъщност минава границата между реалността и художествената измислица? Наистина  ли мутренската държава, видяна през очите на Лазаровски, е тази, в която действително живеем?… Съществуват ли варненските босове и до колко сме запознати с мръсните сделки на прототипите им, в лицето на  персонажите му?!… Какво се случва в страната ни под политическата протекция на управляващите, че дори и извънземните да решат да ни завладяват с думите: “Завладееш ли българите, значи си завладял целия свят!”?… Отговори на всички тези въпроси, намират място в редовете на книгите – Лазаровски…
Отвореният финал и развръзката с варненският мафиот Рачо Рапана, намиращ начин да превърне залежите от сероводород под повърхността на Черно море в конвертируемо гориво в “Завладей Българите”,  предразполагат за доста  по-задълбочен сюжет в “Завладей българките”. Икономическият подем, разгърнат в лицето на Варна, след прозорливостта на действията на Рапана, провокира дълбоки размисли и съмнения от страна на руските олигарски, видяно още в пролога на втората книга. Руската мафия изпраща човек да констатира, от къде по дяволите  българите намериха толкова гориво, причинило икономическото развитие, водещо едва ли не до вторият златен век в историята ни… Какво ще констатира руската мафия и до какви прозрения ще стигне, това ще разберете, след като се потопите в редовете на романа…
Но нека разширим кръгозора си. Какво всъщност се крие зад имената на персонажите в трилъра? Кралят на стоманата или така нареченият Кролих Зверибяска, спокойно може да бъде свързан с руският милиардер Олег Дерипаска, Младивир Хипопотанин, с шефа на ИНТЕР РОС – Владимир Потанин. Вниманието ни не може да не се спре върху Владимир Прохоров, кандидат за президент на големият брат, чийто прототип откриваме във лазаровският персонаж – Михаил Трахаров, Вагинит Лешперов – шефа на ПУКОЙЛ, с Вагит Алекперов – шефа на ЛУКОЙЛ, както и на Дъскан Хлопанин, шефа на ГАЗГРОМ, където сами можем да направим паралелите с руската компания за добив и транспорт на природен газ – ГАЗПРОМ.
Не е случаен целият този комичен коктейл,  изграден на базата на реално съществуващите босове на руската “мафия”… Една история, разказана на базата на пряката реч, една история, вплитаща в себе си краските на абсолютната пародия, не само в лицето на персонажите, но и в комичните ситуации, изграждащи пълната абсурдизация на текста,  е поредното доказателство за майсторството в творчеството на Лазаровски!
През живота си не съм срещала друг, който така умело да пародизира събитията от втората световна война, да събере на едно място извънземните, руската мафия и българските босове, да борави с подобна лекота, и да преекспонира трагизмът на дните ни, в пародията на мечтите ни…
Не очаквах толкова! Ще си позволя лично да се обърна към автора, заради когото тези размисли бяха провокирани и да кажа:

“Евала, скъпи ми Лазаровски!… Създал си абсолютен шедьовър, който много скоро ще бъде всепризнат, дори на световно ниво!”


http://zavladei.wordpress.com/

Мариана Стоянова
София, 31 октомври 2012