ЗЛЪЧЕН СМЯХ
Веднъж господин... Ха-ха! Господин... Абе какъв господин? Никакъв господин не е той! За да бъдеш господин, трябва да имаш поне един кат дрехи, които да не са от „Втора употреба”, поне един слип, който да не е от „Всичко за 1 лев”, лична карта и шофьорска книжка (може и без кола), да си гласувал срещу поне 30 лева (няма значение за кого, те всичките един дол дренки), да знаеш кога и как да сториш себап на градоначалника и да умееш да почиташ данъчните, да имаш GSM, да владееш английски поне колкото Христо Стоичков, доктор от Пловдивския университет или да цениш художническия талант на господин премиера, поне колкото това прави министърът на културата, да си чувал за другарите Съ Станишев, Съ Дъ – Ламбо, Гъ Първанов, И Костов, Въ Сидеров, Я Янев и знаменосците им – медиаторите.
А господинът... Ха-ха! Абе, къв господин е тоя? Льольо!
Мисли си, че като има висше образование, вече е хванал Бога за рога! Ходи по улиците и вика, не вика, ами дере се:
– Правдата, правдата ще възтържествува! Ние ще измрем, като пилци ще се нагътаме, ще се пльоскаме върху земята като отсечени с царски секири рилородопски борове, от глад и от срам! Няма да смогвате да изнасяте труповете ни, защото ще трябва да харчите много пари, ще подушат лешоядите, ще долетят и ще разпилеят червата ни и всичките ни карантии, ще разсмърди на гнилоч и проказа, ще усети чумата, ще развее широката си фуста, ще отрови въздуха, той ще проникне в чистичките ви белички дробченца и ще ги спаружи! Ще ги пресуши! Няма къде да избягате от заразата ù. И ще измрете в по-ужасни мъки от нашите. А Господ ще мине, ще види, ще поглади бялата си брада, ще поклати бялата си глава и с отврата ще ви прокълне, защото сте го пренебрегнали и сте се взели за негови заместници. После ще изтрие Земята, тази не на място поставена точка в Космическия правопис, ще се напие със звездно вино, ще се залюби с друга Галактика и ще създаде нова Планета, с нови Същества, пак хора, но без кръв и сърца, без чувства, без страсти и ум. И няма да има нито Злоба вече, нито Обич!
Такива ги плещеше тоя... господин... А! Господин?! Глупости, господин! Някакъв дребен човечец, или нещо подобно, по-скоро филолог, или поет, или далечен роднина на овехтял възрожденец, срам български и пройдоха. Наивник някакъв, който си мисли, че „Човекът звучи гордо”
Господин! Да, бе! Господин...
Ха-ха!
© Ангел Веселинов All rights reserved.