Пътища много но кой е точен,
много пъти по грешни стъпки бях насочен.
Пътеки много но малко отъпкани,
хора много - и повечето сбъркани.
Мнения хиляди - критики стотици,
жалки сте да гледате във чуждите паници.
Там където ти лазеше аз бягам,
куршуми много срещу мен и не залягам.
Там където ти целия трепереше,
психиката ми със ужаси сили мереше.
И познай тя остана стабилна,
а твоята оказа се брат лабилна.
За любовта да не говорим тя се изпарява,
живота свързан е с кинти и слава.
Гибел на всичко което радва,
остана само т'ва брат, което садва.

Казано така брат всичко е реално,
живота стана място виртуално.
Свързано със глад , ужас братулно,
всичко е объркано брат тотално.

Ей копеле бутни ме за да се изправя,
стремя се грешките си да поправя.
Съдбата ми е писана с молив имам гума,
свикнал съм да ми тежи всяка дума.
Да бъде пълна с истини да прелива,
много такива има захвърлени в архива.
Копеле не цениш истинското щот си fake,
а на теб няма как да ти дам like.
Опитваш се да ме впечатлиш със тракове,
ти си лек, а ние сме товарни влакове.
Преливам от емоции някак неопределени,
и пука ли ми думите ми как ще бъдат оценени?
Просто споделям живота си на глас,
боря се няма как да бъда пас !!