Дишам като вятъра в тревата, 
тичам като слънце след луната. 
Губя се пред прага ти. 
Милост е твоето ухание 

Брегът ме пари с близост, 
небето проповядва в синьо, 
праскови се пукат между клоните. 
Вълни в полето се надигат 
и кърпата ти става бяла лодка. 

Истина, истина ти казвам: 
само твойте устни ме доказват. 
Спомени тичат между къщите, 
болка е моето завръщане 

И борим се усмихнати със ангела Господен, 
но утре аз ще бъда за него само спомен, 
че ангелите вечни са и на смъртта се смеят 
и трябва ми начало, с което да се слея. 

Дишам като вятъра в тревата, 
тичам като слънце след луната. 
Губя се пред прага ти, 
милост е твоето ухание. 

Крия се във слънчеви подмоли, 
виновни са очите ми, забравили да молят. 
Виновен е и въздухът, че бавно натежава. 
Един човек във тъмното ръка не ми подава.

2008 г.