Дишам като вятъра в тревата,
тичам като слънце след луната.
Губя се пред прага ти.
Милост е твоето ухание
Брегът ме пари с близост,
небето проповядва в синьо,
праскови се пукат между клоните.
Вълни в полето се надигат
и кърпата ти става бяла лодка.
Истина, истина ти казвам:
само твойте устни ме доказват.
Спомени тичат между къщите,
болка е моето завръщане
И борим се усмихнати със ангела Господен,
но утре аз ще бъда за него само спомен,
че ангелите вечни са и на смъртта се смеят
и трябва ми начало, с което да се слея.
Дишам като вятъра в тревата,
тичам като слънце след луната.
Губя се пред прага ти,
милост е твоето ухание.
Крия се във слънчеви подмоли,
виновни са очите ми, забравили да молят.
Виновен е и въздухът, че бавно натежава.
Един човек във тъмното ръка не ми подава.
2008 г.
Report an issue
Flag us for an irregularity if you think a work is plagiarized or does not comply with the rules.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.