КОШМАРИ. ПОРЕДНАТА ПЕСЕН В СТИЛ HORRORCORE РАП НА ОРИГИНАЛНАТА ГРУПА ДРУГИТЕ.
Музика текст и аранжимент – Другите. Тон режисьор – Васил
Николов - Теслата. Продуцент – Другите.
Записана в студио Дилема&Субдибула. 1994.

Текст:

Тик так, 2 през нощта е... кошмарен сън отново в мен витае

започвам да сънувам... намирам се някъде в кошмарната земя

уплашен тичам към безкрайността и не знаех сън ли е това

или наистина съм тук, в кошмарния свят

имам чувството че някой към мен се приближава

но нищо не виждам, все едно съм слепец...

в дворец, да в тайнствен дворец се озовах

с изгнили дъски беше покрит пода, чувам нещо но какво

е То за Бога, май някой е излязъл от своята бърлога

видях отворен ковчег – стоеше подпрян на стената

а около него факли осветяваха земята

видях го пред мен, стоеше там до ковчега, стоеше изправено

с разтворени ръце и чувах как неговия глас ме зове

бях изплашен до смърт а То седеше срещу мен

и си помислих че това ще е последния ми ден

но не... това беше сън, събудих се объркан и малко уморен

в главата ми мисълта премина – лош сън ли е това?

но не, То седеше пред мен, до мен и навсякъде

около мен... кошмар ли е това?

Припев:

Ти не си сред живите на пътя ни застана, в

сърцето ти открита е една дълбока рана.

Погрешно е да се смята че аз няма да се справя с махалото

но погрешно е да се мисли че мога, защото никога

никъде нищо не се знае, да така е

и ето аз летя в пълен мрак – от зодиак се приближавам

устремявам се към светлината, моята мечта

а махалото вече се е завъртяло на една страна

и се връща... о нямам време!

Тъмно синьо и виолетово чернотата сменят

само малки тънки черни извити ивици бледнеят

и казват: върни се при нас! - Защо? - отвръщам аз и

поглеждам към махалото... близо е, но не е късно за мен

спирам, по-скоро нещо ме хваща, виждам как

тъмно синьо и виолетово с червено се сменят

слънцето изгрява, светлината побеждава

тя огрява, великолепие настава, аз летя над

багри които се плеплитат и се сливат, преливат

и откриват пред мен, неща непонятни за мен

какви са те? - о да, ето те имат плът

Те имат форма, тела пълни с живот

красиви, те са красиви, но с черни мисли!

Децата на светлината са това, децата на

светлината, на слънцето, на зората и на Земята

но в душите им... в душите им властва мрака!

Лягам и заспивам и започвам да сънувам

и кошмари се редуват май че няма да осъмна

здрав, а с дупка в главата, в мозъка тъпако

втората половина в мене се пробужда когато аз

заспивам, а когато я повикам тя не идва и

аз страдам и се хвърлям в бездната пред мен...

отворена уста затваря се след това, потапям се в

мъгла и в нейното зловещо празненство броди

тежко, неспокойно - някакво задгробно същество

това е той, слепецът се завръща, с него

натоварено дете... детето на нощта се връща

не чакай милост, хванат ли те Те

но аз ги срещнах – кошмарът беше това

с изцъклени очи, зъл поглед ме приспа и

ме прибра при себе си и ето ме сега

на гръб ме носи някакво дете – детето на нощта!

В канали с плъхове и дим вървим, не знам

къде съм... тука или там, но аз съм сам

с двама нереални, не ... не знам.

Восъчно лице към мене се обръща и

празен поглед сив, сърцето ми обгръща!