Къщата на охлюва

Моите тъмни заблуди,
моите светли мечти,
къде ги животът прокуди,
къде ги животът разби ?

Къде ги животът прокуди,
къде ги животът разби,
моите тъмни заблуди,
моите светли мечти.

И аз - гол като охлюв,
настъпен, размазан в зори,
останал без своя си покрив,
когато дъждът предстои.

Останал без своя си покрив,
когато дъждът предстои.
Аз - гол като охлюв,
настъпен, размазан в зори.

Тревата ме вика отсреща
с нея да се наям,
на плочката, в нейните клещи,
лежа до смърт прикован.

А беше толкоз зелено,
лъчите играеха в мен,
сега е толкоз студено,
в този последен ден.

Сега е толкоз студено,
в този последен ден,
а беше толкоз зелено,
лъчите играеха в мен.

Дано някога, чисто случайно,
и аз да се преродя
в нещо истинско и нетрайно,
нетрайно като Смъртта.