Mar 2, 2025, 5:48 PM

Пак те чувам, море ★ Поезия и прочит Анабел

895 0 0
00:00
02:24

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анахид Демирова All rights reserved.

Пак те чувам, море...
... и пак те чувам все едно пред мен си,
вълните по брега безкраен пак се плискат.
Изгубват се години като избягали мъниста
и очите ми по детски пак натам се взират...
Там, далече където морето целува небето,
и кораби бели на малки снежинки приличат.
Отново толкова мъчно да дочакам успявам
тези толкова, толкова много, дни да отминат.
Понеже нямаше преди тъгата с кого да споделям
на рапаните само от моите думи нашепвах:
Кога ще дойде моят татко? Още много ли има?
Колко далече сега е отплавал? Отдавна замина...
Кога ще дойде да ме вземе? Много чаках вече!
Искам пак да го прегърна, но е толкова далече...
Не плачех аз тогава, само пусто беше ми много-
исках в скута му да седна, баща и аз да имам.
Ала мълчеше все рапанът, а морето беше строго...
Оттогава се отказах вече рапани да си взимам...
Тази снимка днес изскочи. И времето назад обърна:
като мъничко момиче аз рапана пак разпитвам
Къде е моят татко? Далече ли отплава?
Обича ли ме още? В хоризонта пак се взирам...
Не иска да ми каже. Мълчи си пак рапана.
Не съм дете, за да заплача. Вече съм голяма,
ала сълзите ми не чуват, бърша ги с ръкава...
Обичам те татко.. Боли ме. И те чакам...
Само.. това ще кажа.. И да ме чуеш се надявам.

Музика https://www.youtube.com/watch?v=_8ng9gB1Joc

Comments

Comments

Пак те чувам, море ★ Поезия и прочит Анабел

Пак те чувам, море ★ Поезия и прочит Анабел
533

Editor's choice

Going the Distance 🇧🇬

Silfredim

Едно от малкото ми произведения написани като на шега, за ден, някъде из Тихия океан, изпълнен с оне...

Вярваш ли все още в мен?

solitical

Много често в живота ми се случват събития за които нямам обяснение...По някой път дори си задавам в...

Петък 🇧🇬

beggins

Събирал ли си спомен по пътека? – трошица по трошица, дълъг ден… Тревите са жени, денят е петък и тв...

Предверие (live с Точка БГ) 🇧🇬

beggins

Планината е синя, сякаш детско моливче. Накъдето погледнеш – безветрие; тихо е. Само ясни прозрения,...

Stato d'animo 🇧🇬

Седем

...и където всички други те гледаха, аз те видях... Съдържанието на любовта е тихо, извън буркана с ...

Не ме питай защо плача

Мильо

Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев, аранжимент – Стефан Маринов