AnabeII
114 results
  26 
  113 
  116 
Ставах винаги в четири... Тогава, когато целият свят бе заровил носа си във възглавницата. Подгряваха ме поне час, преди голямата работа... Цял ден щях да обикалям града и да дишам праха на живота... Колко чист бе светът, когато се събуждаше... Птичките чуруликаха, слънцето погалваше уморените къщи, ...
  96 
Беше време, когато нямаше ни интернет, ни дискотеки, ни някакви по-особени забавления.. Това, което се случи, беше в едно забутано село преди мнооого години. Ще ви го разкажа тъй, както на мен ми го разказа бай Иван, дядото на Ставри - внук му, който го разказал на буля Евдокия, а тя на вуйната на ж ...
  144 
  90 
  199  10 
...
по ъглите капят мълчания
с нажежени до синьо уста
земята сега е алена буква
и само небето има крила
потъват цифри в календара ...
  82 
Бях студентче, брато. Класика в жанра. Лекции, къркорещ корем, пиячка и курви. Щастие беше, когато мама пращаше колет. Манджички, курабийки, месце от прасето... А пък за уикендите, когато успявах да прескоча до наште... Еееее, нямаше такъв, кеф, братле! Като извадеше тате оная ми ти стара гроздова и ...
  188 
  129 
Тя беше мъничка Снежинка...
И през прозореца видях я аз.
Надолу литнала с усмивка
в най-късния за мене час.
Обратно исках да се върне- ...
  123 
Пресече се небето в твоите очи
Мастило стана синевата - сенчица докрай ранена.
От седем дена птица в него не лети...
В тюркоаз замръзна на съдбата в нейната корона.
А ти, на който лицето бе от светлина, ...
  96 
Ти, който преболедува всички зими,
но още имаш скреж по миглите...
Нима те стигнаха лъчи незрими,
та ти няма моливът и листите?
Дали си вкусил пилешката супа ...
  182 
,, Имало едно време един град, който никога не свършвал. Както и да вървиш — наляво, надясно, нагоре, надолу, все си в града. Хората там били свикнали с това. Нямало табела „Край на града“, нямало поля или гори. Само улички — криви, прави, павирани, асфалтирани, мокри от дъжд или топли от слънце.,,
...
  225  11 
  108 
  177 
ДЪЖД
Дамян Дамянов
Плющеше като бесен. Всичко - мокро:
дърветата, паветата, града...
Вън всичко живо бягаше под покрив. ...
  211 
Сънувах те.. знаеш ли... А аз не сънувам. Поне не помня. Много от отдавна не помня. Дали, защото всички защити ми се включиха и ме пазят.. От какво ли... Приличам на усещане за пролетна, вишнева пъпка, замръзнала преди да разцъфти... Сънувах те.. Бяхме в една стая. Аз, ти и той. Имаше едно двойно ле ...
  99 
  137 
  190 
Убита там на пътя. Застреляна във гръб.
Сърна лежеше мъртва и стичаше се кръв...
Потръпваше с крачета още в последния си час.
Кой?-попитах тихо, но нямаше сърната глас.
От асфалта исках да я вдигна. До нея приближих. ...
  125 
  145 
  168 
Заплачи...
Заплачи, за да заплача аз...
Нали от мене част Си.
И аз от Теб съм част.
Сълзите крият се от мен, ...
  133 
  153 
  142 
Вдигни очи! За миг вдигни очи!
Защо? Не питай, просто погледни ме!
Помилвай ме и кротко помълчи,
и ако искаш двама ще мълчиме...
Защо? Не питай! Ти ще разбереш - ...
  218 
Значи, отивам вчера в ранни зори да си платя гражданската отговорност на колата. Повехнал такъв, притеснен съм, карам колата в нарушение. Ще ме глобят, книжката ще ми вземат, може и затвор да ме вкарат задето съм немарлив и безотговорен. Гледам - няма полицаи! Те нали сега стачкуват, ускорявам колат ...
  118 
прегърни ме...
от косите ми отронват се сълзи...
навярно вали навън или пък чудо е,
че в твоите коси попиват...
прегърни ме... ...
  109 
  122 
Дванайсет бе. Нощта отново хукна,
от себе си уплашена сърна...
От очите й една сълза търкулна
два черни облака... И заваля...
В дънер стар откри хралупа ...
  182 
  185 
Беше един от онези есенни дни, в които ти ставаше тъжно заради самия сезон. Разхождах се в парка и се опитвах да мисля позитивно. Неделя... навсякъде играеха деца, а хората се наслаждаваха на гальовното слънце. Купих си бира и седнах на една пейка.След няколко минути една хвърчаща към мен топка я ра ...
  161 
  134 
  154 
  149 
  169 
сълзите
по миглите ми
изсъхнаха до захар
по клепките ми
днес жужат пчели ...
  129 
  203 
  272 
Random works
: ??:??