Всеки ден ставах и си казвах не е късно,
всеки ден лягах и си казвах утрещния ден ще е по - добър.
Но виждах, че хората се променят. Променят
се но се променят в отрицателен проспект...
И си задавам въпроса защо?

Вените ми са прерязани , от дните смазващи,
Боже тези сили твой ли са те са смазващи?
Хората се променят , времената стават страшни,
снимки на децтвото от времето са прашни ! (2x)

Не е късно с това крепях се до сега,
казвах има време ще се оправи света.
Но виждам, че потъва става място страшно,
опасно , прашно за много като нас е тясно.
Свят на наркотици - умиращи от дози,
лапетата не играят всяко гледа да се кози.
Парите станаха фактор без , който не може,
ще се оправим ли питам точно тебе Боже.
Има ли надежда - или вече и тя умира,
има ли някой, като мен който да разбира.
Че живеем нежелан живот напрегнат гаден,
гладем го в очите , той за власт е жаден.
Приятеля ми , с който запалихме първата цигара,
заби се с тези наркотици сега го събарят.
Гледам го жалко казвам си да помогна,
не мога да преглътна и да превазмогна.
Да си кажа това е век на наркотици,
не са един и двама Боже те са стотици.
Стотици - политици, хора със парици
гледат да измъкнат последните жълтици..

Грабят от народа, който гладува,
грабят , а искат после да се гласува.
Не, че гласът ни има фактор всичко е измама,
една държава , един народ - голяма драма.
Как може не знам , на къде вървим потъваме,
как да се оправим всеки ден умуваме?
По новините мнения от политици положителни,
всякаш гледат да са по окуражителни.

Но всеки знае това капан е за измама , драма
представям България и хората в нея на панорама.
Напрегнати очи , изморени от мизерия,
всякаш да тръгна трабант и немец да ги мерия.

Не става трябва просто сили за оправа,
някак да издигнем тази хубава Държава.
Страната ни , една от най красивите природи,
а хората бягат в чужбина при други народи.
Липсата на хляб , помогни Боже наш,
да живеем за напред дай ни кураж...