Какво делим? Един на друг ръмжим ,
дори не спим за да се победим.
Душата ми чиста , рисувам с рими по листа,
борбата жестока удря силно като тока.
Удря и поваля слабите хора,
в живота намират ли упора? Питам?
Създаваме рап всеки цени своя,
каква е тази злоба , всеки тика те в гроба.
От злоба писна ми и често мисля си,
чиста е душата ми , знаеш правата ми.
Хапя те , защото посягаш към моето,
не ме гледай мен пази своето.
Всеки те дебне и мисли как да те преметне,
разбери го това най сетне.
Частица от всичко най страховито,
е в очите на момчето впито.
И няма кой да му покаже пътеките,
по - които да търси той успехите.
Страх от всеки грях, мечти на прах,
а то със сълзи на очите в тях.
И всяка мисъл е просто вълшебна,
просто е тръгни и до върха стигни.
И да те спират, тези които не разбират,
продължавай , всеки побеждавай.
Няма стени, които да са от клечки,
създай свой каменни, които да са вечни.
И нека бъдем по - добри от преди,
и нека да помагаме на всеки , вовеки.
Да показваме пътеки , да правим успехи
в войната спускаме се със доспехи.
И нека господ ми е свидетел,
че сам на себе си съм си владетел.
Другите свободни са , мислите ни сходни са,
но времената прекалено долни са.
Съчетаваме се, наблюдаваме се,
но питам се , защо нараняваме се?
Живот по - добър от моментния,
как ти звучи приятел , живота перфектния.
И нека малко по малко да се оправим,
за тези времена трябва да забравим.
Няма значение кой си пръв или последен,
да няма значение дали богат си или беден.
Да бъдем всички хора равноправни,
трябва да се справим дори със стъпки бавни.