Устните ѝ сухи са 
и само 
на влагата в очите се надявам. 

Там трепти светът, проклина - 
напразно. 
Празнувам новия си ритъм, 
събудил нейното нехайство, 
което ѝ говори и не спира… 

Капките в градината просветват, 
след дъжда звездите се усмихват. 
В мократа земя - зелени пръсти - 
впиват корени тревите. 

Устните ѝ сухи са. 
Навярно 
дълго ще целува насън, 
а жадните ми нощи 
безмилостно 
за родилната ѝ пот ще ме разпитват. 

Всеки шум се дави помежду ни 
във нощта, на ангел при нозете. 
И сестрите си душата разпознава - 
дъхавата кал, тревата и небето.