Синя тишина

Затворен в свойта самота,

светът ми се разпада на парчета.

Изгрява слънцето едва

зад тъмните разкъсани пердета.

И ще се свия всред боклук,

с илюзия за дом и крепост.

Ще ме намерите отново тук,

фалшив и грешен до нелепост.

Животът някак си се скри

в перспективите за нежност,

но пътят спря, не продължи

в обречената неизбежност.

Не ме търсете, не сега,

когато времето отмина

и непресторена тъга

от всички ъгли ме проклина.

Кълбото нерви изгоря,

душата изравни пустиня

и само с крехка преднина

избяга тишината синя.

Не ме търсете, не сега,

когато времето отмина

и непресторена тъга

от всички ъгли ме проклина.

Кълбото нерви изгоря,

душата изравни пустиня

и само с крехка преднина

избяга тишината синя.