Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up
Това е новата ми песен, записах я и я миксирах с малък RMS че да имам по-голям хедрум, не е мастерирана и за това звучи тихо и трябва да си усилите малко звука за да можете да я чуете. В тоя ред на мисли ми е интересно до каква степен се разбират думите ако не се чете текста. Стилът е даркуейв, при това доста минималистичен, само с два синта и ударни.
1.
Аз съм малко дете,
във стаята е слънчев следобед.
Баба ми и дядо ми спят,
във скуката на слънчев следобед.
Аз си играя на пода
със моите играчки,
но те са заспали.
Часовника на масата цъка,
но бях видял, че стрелките са спряли.
Припев (х2):
Скучно ми е на мене,
времето напълно е спряло.
Скучно ми е на мене,
слънцето в небето заспало.
2.
Баба ми и дядо ми хъркат,
раздирят тишината край мен,
на която съм в плен.
Понякога за малко помръдват,
но после се завръща редът съвършен:
един на друг си хъркат в контрапункт,
на случаен принцип подреден.
Да вдигам шум и глъч във стаята
е за мене акт забранен!
Припев (х2)
Скучно ми е на мене,
времето напълно е спряло.
Скучно ми е на мене,
сам със слънцето в небето замряло.
2.
Дядо ми и баба умряха,
отидоха завинаги в земята студена.
Стаята в която пораснах,
завинаги изпълни тишина съвършена.
Старите пердета ги няма вече,
но нови са прозорците скрили,
от острите лъчи на слънцето,
са се плочките на мивката скрили, завили...
Припев:
Скучно ми е на мене,
времето напълно е спряло.
Скучно ми е на мене,
слънцето в небето замряло.
Скучно ми е на мене,
слънцето в небето заспало,
скучно ми е на мене,
сам със слънцето в небето заспало.