Първо видях снимката - прекрасна е! После прочетох коментара. После погледнах на колко години е авторката.И се върнах в моите 20 - почти същите мисли ме терзаеха.Сега вече знам, че животът поднася такива изненади, каквито не си и сънувала. И то тогава, когато най-не ги очакваш.Трябва само търпение и кураж!Не губи надежда, морско момиче!От сърце ти желая щастие!Поздравления за хубавата снимка!
Мила Гергана давам ти от моите купове надежди, от многото си любов, радост, и слънчевост на мечтите!
Трябва да вярваш много, когато поискаш нещо за да ти се случи истинско и неповторимо!А болката, тъгата, всички ние ги носим в себе си, защото как ще почувстваме щастието, ако не сме познали болката!
Синьо, синьо, и пак синьо, а в далечината бяла платноходка!
Няма надежда за мене Кадир и няма нищо в което да вярвам. Надеждата е за тийнейджърите, а аз отдавна порастнах - наложи ми се. Знам как звучи всичко това и знам какво казват хората за такива приказки, но и само аз си знам, колко разочарования съм преживяла. За всяко хубаво нещо, което ми се е случило си плащам тройно с нещо лошо. След всеки лъч надежда потъвам два пъти по-надълбоко в отчаянието. Не искам повече надежди, за мене те са самозалъгване. След надеждата боли повече, много повече...