Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Апологията на една пластмасова бутилка
Реката се сърди, залива ме яростно,
бучи, тръпне в погнуса най-тягостно...
Блъска, беснее в коритото тясно,
но аз се люлея божествено, сластно!
Нека ме мрази, нека ядно проклина,
надежда таи, че ще пукна в лютата зима...
Но аз ще съм тук – вековно ще бъда –
колкото иска нека ме ръга!!!