Сама останала в планинската махала "Елата", баба Стойлка на 83 г. влачи с костеливите си ръце реколтата от няколко чувала картофи от нивата към къщи. Чувалът е тежък и жили раменете и на мъж.
Винаги като отида там я срещам по пътя към нивата или пред дома си.
Други хора там може да се видят само в събота-неделя. Туристи или ловци с джипове.
Помогнах на баба Стоилка да занесе чувала, пък се разговорихме (както друг път). И този път едно от нещата които сподели е, че не и се живее вече и с радост би си отишла от този свят. Мъка, мъка и пак мъка. Има един син - помага. Другият син и мъга си е изпратила отдавна.
Казах и :
- Живеи си тука бабе и се радваи на живота всред природата, колкото и тежък да е. Вълците сега са слезли долу в града, на тумби са и не прощават!