Белинташ
© Вес Жи All rights reserved.
Jan 29, 2010, 9:41 PM
Comments
Comments
-
Магия е мястото.. И то древна!
Поздравявам те с един стих на Николай Росенов:
Белинташ
Дъждът дълбае кладенци в небето там,
жадуващ за земя, която трябва да пропусне,
побратим му е станал камъкът –
по мъжки се целуват често в устните.
Те, двамата, са влюбени в една и съща плът -
сега, като вървя по нея, виждам дирите
на древните табуни на звездите пътищата
завинаги в скалата татуирани -
тук някъде са ги опитомявали
завързвали ги с име, давали обител.
Понякога в проливни дни, така съм чувал,
престават старите побратими да си говорят
дъждът вали, вали, вали
а камъкът отказва да е мокър.
-
Усещането с преминаване на мъглата е невероятно. Поздрав!
http://www.youtube.com/watch?v=JbVK2NpXvIc&feature=related
