Борбата...
© Владимир Гюров All rights reserved.
Oct 22, 2008, 9:36 PM
Comments
Comments
-
-
Имам чуството, че борбата ни за СОБСТВЕНИЯТ живот колкото и да е силна и ПРИОритетна...още по-силна за него е на този дето ни е създал и по някакъв начин ние сме още по-важни в неговият свят отколкото за себе си! Но така е, когато мерилото ни, кантара няма екстремни разграфки и пика на чуствата и терзанията си е наш, собствен таван.Щом има (ако има) смърт, то тя е абсолютно неизбежна и за него - не може да ни я спести.
При това дърво чуства и мисли няма, както и проблеми с идентичността или индивидуалността - личност (поне ние не ги виждаме и усещаме) и на него от наша гледна точка му е много по-лесно (както би било от някои по-съвършен от нас ако ни наблюдава). И все пак природата е настроена да прави максималното възможно и ефикасно да компенсира веднага загубата. Това, което ние крещим за екологията, за поголовната сеч, замърсявания си е НАШ проблем, и решим от нея при всякакъв катаклизъм за някакви си около 1000 години ако затрием колибката си! (родителят не може да попречи на отрочето си да се самозатрие, но може да даде живот на друго)
Всъщност при това дърво дали изобщо има смърт - то продължава да провежда соковете си през така или иначе бъдещата си плът - своят дебел ствол, или малкият в себе си, дето ще стане също толко дебел за някакви си 40-50 години, след като е попаднал в иначе най-уязвимата точка на предшественика си, станала негова опора.Доколкото си спомням нито една физическа клетка от тялото ни не се е отгенерирала поне 100-ина пъти до смъртта.
Снимката никак не е визуално ефектна (въпреки, че съм пооконтрастил малко), затова се радвам, че ви хареса откъм другото. -
-
-
Editor's choice
Коледарче
terita
КОЛЕДНА ПРИТЧА ЗА ЧЕРВЕНОШИЙКАТА Ще ви разкажа история, чута от моята баба. Баба я научила от своята...
Малката русалка
fredito
* * * 🇧🇬
Финални щрихи
ico10
