Луси беше на 9 години, и прекарваше лятната ваканция при дядо си. Подобно на името си, което означава "светлина", тя бе едно слънчево момиче. Любопитството и жаждата за знания, изпълваха големите й сини очи, които бе наследила от дядо си.
Дядо й я беше научил на много неща: вечер заедно четяха люимата й приказка, научи я да цени хубавата музика и да свири на пиано, както и да кара колело. От него научи как да разбърква и да цепи картите. Ала Луси не знаеше, че това е последната ваканция със стареца...
В последния ден от лятото, той отиде до пекарната, за да купи банички. Излезе от стаята и повече не се върна. Инфаркт покоси стария човек на метри от дома му...
Беше денят на погребението. Тя седна до любимото дърво, на което дядо й бе закачил люлка специално за нея. Прикриваше очите си с ръце и не можеше да сдържи сълзите си.
Още не проумяваше какво се случва, стоеше пред гроба на дядо си и не искаше да повярва.
Историята на Луси е моят дипломен проект. :) Можете да видите част от историята на дипломната изложба на магистрите в галерия "Академия" в НХА до 25-ти февруари.
Report an issue
Flag us for an irregularity if you think a work is plagiarized or does not comply with the rules.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.