...Един Лист беше влюбен във високия фенер от другата страна на улицата. Чакаше с нетърпение есента, за да се откъсне от своето дърво и да прелети до него. Понякога споделяше болката си с Вятъра. Не му достигаше топлина и светлина.
Есента дойде. Листът най-после получи свободата си и ...полетя. Нетърпеливо искаше топлина! И есенният вятър тутакси му я подари - залепи го на фенера, който почиваше в тревата под дървото.... Листът остаряваше, сгрят от чуждата Светлина. . (непостановъчен нощен кадър)
Report an issue
Flag us for an irregularity if you think a work is plagiarized or does not comply with the rules.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
... и текстът, и изпълнението са невероятни...!
Закъснялата свобода... или навременна, но... Времето-Шегобиецът...!
И все пак е Светлина!
Благодаря за философското послание, поднесено с финес!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.