Това е едно прекършено изсъхнало младо дръвче в гората-парк в Ерланген.
Снимах го късно вечерта, имаше хора, които се разхождаха или спортуваха, но никой не се страхуваше, че ще бъде нападнат или ограбен...
А гората си беше съвсем гора... гъста и непроходима извън алеите и проправените пътечки...
В тази област има много мъх, той е навсякъде - по дърветата, по поляните между жилищните кооперации, по покривите на кооперациите и къщите...
Някъде е толкова дебел като слой, че краката потъват по10-15 см и е толкова меко и приятно да се разхожда човек на такива места...
Останах очарована от природата там А най-вече от грижовното и отговорно отношение на хората към тази природа... и си мислех... какво ни пречи на нас и ние да проявяваме такова отношение към нашата прекрасна природа... да я пазим и да я съхраняваме за децата ни, внуците ни, техните внуци...